2 години ago · superuser · 0 comments
За мерака и мераклиите
Колко велико нещо е мерака!
В прекия смисъл на думата меракът крепи този свят. Позволява му да пребъде във времето. Дава му колорит и смисъл. Чрез мерака усещаме, че сме истински живи. Той ни свързва за нов живот и нов смисъл в живота. Говоря за този нашенски мерак, добронамерено закачлив и ненатрапчив, който е в основата на автентичната ни балканска виталност. Той не блести с изтънчената изящност на аристократичната традиция, но затова пък е освободен от деформиращите белези на религиозния фанатизъм и свръх дисциплинираността на други по-култивирани народи.
Игривите пламъчета в погледа дори и на посребрения нашенец, категорично издават волята да си актуален, на не се предаваш, да продължаваш да предлагаш и да търсиш. Тук не става въпрос за пошлото похотливо желание, търсещо моментно чувствено облекчение чрез манипулативни хватки, а за онази открита спонтанна готовност да изпълниш душата си с любов и да споделиш тази любов.
Българинът трудно говори за чувствата си. Думите, с които означаваме състоянието на душата ни, не идвам лесно и затова понякога сякаш забравяме, че имаме душа. А именно Душата е в основата на мерака. Казано по друг начин – меракът поддържа Душата ни будна. Не случайно старите хора казват, че меракът си отивал последен. Заедно с Душата. Но как да запазим тази душевна младост, която ни дава здраве, посока и смисъл?
Съвременната интегративна наука за човека има отговор. Той е в триединството на Душата, Тялото и Човешките ни отношения. Макар и пренебрегната от конвенционалната медицина, Душата ни е нещо напълно реално. Индивидуалната ни Душа не е самотен скитник из този свят, а частица от Божествената същност, която непрекъснато търси други сродни Души, с които се свързва. Така възниква най-голямото тайнство на човешкото ни битие – връзката по между ни, без която нищо на този свят няма смисъл. Именно тази истинска човешка връзка разпалва страстта към живота и стремежът да продължиш, изградиш и осмислиш този живот.
Никога не е късно човек да се запита какво става с душата му? На какъв хал са отношенията му със значимите за него хора? Как се чувство в собственото си тяло и дали то все още е готово да му служи вярно?
Мераклийте не пропускат нито един от тези три въпроса, макар и не винаги да ги формулират толкова конкретно. Дълбоко в себе си те ценят човешките отношения и им придава приоритетно значение в живота си. Нещо повече – мераклията активно се грижи за качеството на връзките, които изгражда с другите хора. Предоговаря и преизгражда отношенията си така, че в тях винаги да има любов и свързаност.
Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.
Categories: Научно-популярни, Публикации
