За мерака и мераклиите

Колко велико нещо е мерака!

В прекия смисъл на думата меракът крепи този свят.  Позволява му да пребъде във времето.  Дава му колорит и смисъл. Чрез мерака усещаме, че сме истински живи.  Той ни свързва за нов живот и нов смисъл в живота. Говоря за този нашенски мерак, добронамерено закачлив и ненатрапчив, който е в основата на автентичната ни балканска виталност.  Той не блести с изтънчената изящност на аристократичната традиция, но затова пък е освободен от деформиращите  белези на религиозния фанатизъм и свръх дисциплинираността на други по-култивирани народи.

Игривите пламъчета в погледа дори и на посребрения  нашенец, категорично издават волята да си актуален, на не се предаваш, да продължаваш да предлагаш и да търсиш. Тук не става въпрос за пошлото похотливо желание, търсещо моментно чувствено облекчение чрез манипулативни хватки, а за онази открита спонтанна готовност да изпълниш душата си с любов и да споделиш тази любов.

Българинът трудно говори за чувствата си. Думите, с които означаваме състоянието на душата ни, не идвам лесно и затова понякога сякаш забравяме, че имаме душа. А именно Душата е в основата на мерака. Казано по друг начин – меракът поддържа Душата ни будна. Не случайно старите хора казват, че меракът си отивал последен. Заедно с Душата. Но как да запазим тази душевна младост, която ни дава здраве, посока и смисъл?

Съвременната интегративна наука за човека има отговор.  Той е в триединството на Душата, Тялото и Човешките ни отношения.  Макар и пренебрегната от конвенционалната медицина, Душата ни е нещо напълно реално. Индивидуалната ни Душа не е самотен скитник из този свят, а частица от Божествената същност, която непрекъснато търси други сродни Души, с които се свързва. Така възниква най-голямото тайнство на човешкото ни битие – връзката по между ни, без която нищо на този свят няма смисъл.  Именно тази истинска човешка връзка разпалва страстта към живота и стремежът да продължиш, изградиш и осмислиш този живот.

Никога не е късно човек да се запита какво става с душата му?  На какъв хал са отношенията му със значимите за него хора?  Как се чувство в собственото си тяло и дали то все още е готово да му служи вярно?

Мераклийте не пропускат нито един от тези три въпроса, макар и не винаги да ги формулират толкова конкретно.  Дълбоко в себе си те ценят човешките отношения и им придава приоритетно значение в живота си. Нещо повече – мераклията активно се грижи за качеството на връзките, които изгражда с другите хора. Предоговаря и преизгражда отношенията си така, че в тях винаги да има любов и свързаност.

Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.