I agree with Terms and Conditions and I've read
and agree Privacy Policy.

Schedule a Visit

Nulla vehicula fermentum nulla, a lobortis nisl vestibulum vel. Phasellus eget velit at.

Call us:
1-800-123-4567

Send an email:
monica.wayne@example.com

НАРУШЕНАТА ЕРЕКЦИЯ И КАК ДА Я ПРЕОДОЛЕЕМ

8 месеца ago · · 0 comments

НАРУШЕНАТА ЕРЕКЦИЯ И КАК ДА Я ПРЕОДОЛЕЕМ

Диагнозата  „ЕРЕКТИЛНА ДИСФУНКЦИЯ“ плаши всеки, но първият въпрос, който си струва да изясним , когато става дума за затруднена ерекция е:

  Еректилна дисфункция или засечка ?

Ерекцията е психо-физиологичен феномен, който предполага еротични преживявания и сексуална стимулация. Най-честата причина за затруднената или губещата се ерекция не е наличието на заболявания в организма, а присъствието на тревожно самонаблюдение и очакването на „провал“

Как да различим засечката от болестното нарушение на ерекцията (еректилна дисфункция)?

Когато се появят проблеми с ерекцията, вместо да търсим подвеждащи обяснения в интернет или директно да хукнем към лекарски кабинети, клинични лаборатории и аптеки, струва си най-напред сами да потърсим отговор на следните въпроси:

  1. „Не става“ или „пада“?
    Ако получаваме ерекция, но тя се губи при опит за контакт или по време на сношението, единствената причина за това е появата на тревога.
  2. Възможна ли е сутрешна или нощна ерекция?
    Всеки здрав мъж по време на сън получава ерекция, която не винаги забелязва Ако поне веднъж в седмицата виждаме еректиралия си член при събуждане, това е сигурен знак, че нямаме еректилна дисфункция.
  3. Възможна ли е ерекция при самозадоволяване?
    Ако получаваме добра ерекция при самозадоволяване, когато не сме обременени от тревожно самонаблюдение – това е сигурен знак за отсъствието на каквато и да е болест, която пречи на ерекцията.
  4. Възможни ли са отделни успешни контакти?
    Дори и единични успешни контакти с една и съща или с различни партньорки, ясно показват, че хардуерът е изправен и проблемът е в софтуера – тревожното самонаблюдение.
  5. Възможна ли е ерекция при алтернативни сексуални стимулации?
    Ако ерекцията е възможна при различни сексуални стимулации,изключващи сношението, ние разполагаме със следващото доказателство, че ерекцията е блокирана от „изпитната треска“, а не от болест.

Наясно сме, че проблемът „е в главата“, но какво да правим когато членът не ни слуша?

Осуетеното сношение поради липсваща, недостатъчна или нестабилна ерекция е неприятно и стресиращо събитие както за мъжа, така и за жената. Много лесно обаче, случайната засечка може да се превърне в поредица от неуспешни контакти, ако не отчитаме следното:

  1. Интимният контакт не е само сношение
    За повечето двойки най-важният елемент в интимното общуване е споделената обич, ласка, нежност и еротично удоволствие. Всички те са постижими по много други начини, освен сношението. Затова отсъствието на ерекция не бива да води до прекъсване на интимното общуване, а продължаващите ласки много често възстановяват несигурната ерекция и правят желаното сношение възможно.
  2. Да не превръщаме мухата в слон
    Всякакви упреци и подозрения от страна на партньорката за това, че отсъствието на ерекция означава отсъствие на обич и сексуално привличане, само засилват тревогата и затягат примката, която блокира ерекцията. Понякога е достатъчно малко повече разбиране и такт за да се възстанови усещането за сигурност в интимния контакт, а с него и добрата ерекция.

Кога следва да потърсим сексологична помощ?

Ако въпреки усилията, тревогата трайно парализира еротичното общуване, най-добре е веднага да се потърси професионална помощ. Този избор спестява много излишни главоболия и прахосани средства за ненужни изследвания и съмнителни хапчета.

Консултацията с мен ще Ви даде възможност:

  1. Да изясните конкретните причини за нарушената ерекция, свързани не само с емоционалното Ви състояние и усложнените взаимоотношения, но и с наличието на специфични медицински проблеми, които налагат допълнителни изследвания.
  2. Да получите необходимата ефективна и безопасна медикаментозна подкрепа за справяне с проблема, но заедно с това и насоки как съвместно с Вашата партньорка да преодолеете тревогата, която осуетяват пълноценното еротично преживяване.

 

Ако не живеете в България или вашето населено място е далеч от София и Бургас, където са консултативните ми кабинети, Вие може да разчитате и на онлайн консултация, при условията описани в моя сайт  www.bostandjiev.net

За повече информация и записване за консултации

може да се свържете с мен на телефон: 0888-92-43-69

Тарикатът

2 години ago · · 0 comments

Тарикатът

– Е па идвам заради члено. Не го дигам, па и бързо пада. На кви ли не доктори не одих. Кво ли не ми рекоа, кво ли не пих, ама се не оправя.
Обичайно начало на сексологична консултация. За толкова години практика съм си изработил своя стратегия за работа с такива мъже. Посрещам ги като във ветеринарен кабинет, където някой води болния си домашен любимец.
– Съвсем ли не става? Кога за последен път го видяхте изправен?
Опитвам се да поема топката аз. Интуитивно усещам как този тридесет и пет годишен, червендалест здравеняк, не е сред страдащите от т.н. „еректилна дисфункция“. И предположението ми веднага се потвърждава:
– Е па снощи бе рипнал. Ама кога ми требе, ич го нема. Нема нещо мощност. Сигур хормоните са ми паднали. Кво да пием? А дали да не опитаме с инджекция?
След тази канонада от думи все пак трябва да поема контрола върху нещата. С огромно усилие успявам да насоча разговора върху партньорската ситуация, в която се случват въпросните засечки. Изясняваме, че момъкът е от едно малко градче, но живее и работи в София. Съжителствал от единадесет години с по-възрастна жена, разведена, с две отраснали вече деца. Връзката им обаче не вървяла и от три месеца той се изнесъл в самостоятелна квартира. Въпреки това продължавал да се среща с нея за секс поне веднъж в седмицата. Тя приемала тези контакти, независимо от все по-обтегнатите им отношения. Непрекъснато го упреквала, че не се грижи достатъчно за нея, че не изкарва достатъчно пари и не и предлага луксозен живот, а само я използва. В отговор той и отвръщал с критични бележки за възрастта и, въпреки категоричното усещане за сексуално привличане, което тя създавала у него.
Като зла орисия върху двамата се изсипал и свещеният гняв на майка му. Тя продължавала да живее сама в родното им градче на тридесетина километра от София, след като преди двадесет години била напусната от съпруга. Драмата настъпила, когато майката разбрала, че по-възрастната приятелка на сина и е оперирана и не може вече да има деца. Оттогава нейна първостепенна мисия станала разделянето на сина и от „дъртата яловица“, с която той си губел времето. В тази усложнена ситуация неговият член ту ставал, ту не ставал. Партньорката му отчаяно го мачкала с надеждата да го съживи, след което плачейки започвала да нарежда как за нищо не го бива и трябва да си намери друг. Виждайки, че и това не помага, започвала да го успокоява с плахи надежди, че навярно всичко ще се оправи, ако той я заобича повече.
След този разказ отново се връщаме в настоящето. Той вече се е съгласил, че проблемът му не е „в члена“, а в отношенията. Изненадващо бързо успяваме да фокусираме вниманието върху основния избор, пред който е изправен.
– Да продължавам ли още да се виждам със старата, или да си търсим некоя нова? То я си търсим нова постоянно, ама и със старата не късам, що си я обичам и имам нужда от секс.
Разбираем, здрав прагматизъм, който осуетява много смислени намерения. И точно започваме да конкретизираме стъпките, необходими в реализацията на една нова връзка, той неочаквано вади изненадващ коз:
– То я не живеем сам. Сбрахме се с едно по-младо момиче от моя град, за да си делиме наема, че то в София наемите са много високи и я не можем да ги плащам сам.
Оказва се, че десет години по-младото момиче е препоръчано от майка му. Била дъщеря на нейна приятелка и двете майки решили да ги съберат, та да си помагат. Момичето лежало в психиатрията след изнасилване, което преживяло много тежко. Сега двамата съжителствали като „братче и сестриче“, както се изрази той, тъй като тя не давала дори да я докосне. Ама това съвсем не му пречело да си търси нова връзка.
Кой знае защо в този момент се сещам за онези селяни, които по време на Априлското въстание са изгаряли мостовете за връщане назад. Сега, времената разбира се са други и хората диверсифицират всичко. Винаги играят и с план „Б“. А най-често, вместо да правят избор между две възможности, избират и трета, та да е по-сигурно. Получава се един красив хаос (Beautiful mess), в който както и да е, все някак ще да е.
Той прекъсва лиричното ми отстъпление с покъртителна тирада. Чувам го да нарежда колко алчни и коварни са станали днешните жени. Как се интересуват само от пари и гледат да те използват. Освен това – колко нагли са и работодателите, които те изстискват до последно на работното ти място. Колко малко ти плащат, а колко скъпо е станало всичко. Как се връщаш напълно скапан в къщи и не ти е нито до нови запознанства, нито до жени. Вземаш душ, пиеш по едно и си лягаш, защото си напълно скапан от този скапан живот в тази скапана държава.
– Е па я че си тръгвам. Начи не ми е проблемът в члено. Да сменям жената, викаш. Е па, че я сменям. Айде.
Виждам го как се запътва към вратата и неохотно припомням цената на консултацията, която той небрежно пропуска да плати.
– Е па язе немам толква.
Прецака ме. Мълчаливо затварям вратата след него. Гневен съм. Опитвам се да осмисля по някакъв начин ситуацията и не успявам. Боли ме най-вече от проявеното неуважение към желанието ми да помогна. Но дали този човек наистина бе дошъл при мен за помощ? Сякаш очакваше да получи някакво чудодейно хапче, което да промени живота му, без никакво усилие от негова страна.
Успокоявам се с мисълта, че навярно за подобни клиенти психотерапията не е най-подходящото средство. Класическите западни постановки, на които съм се учил при обученията си в чужбина, са отчайващо неприложими в такива случаи. Той дори не остави 50 стотинки за това, че ползва тоалетната в кабинета ми. А навярно бе платил трицифрени суми в урологичните кабинети, където колеги с бели престилки му бяха правили куп безсмислени изследвания за да го убедят, че е болен и трябва да го лекуват със скъпи лекарства.
Бялата престилка наистина респектира. Макар и да съм лекар по образование, аз от тринадесет години оставих моята в Университетската психиатрична клиника. Зарязах я заедно с бездушната рамка, в която ме сковаваше конвенционалната медицина. Избрах да се срещам с хората, идващи при мен, без тези доспехи на външна институционална мощ. Заложих на взаимното доверие, загриженост и воля за сътрудничество в процеса на промяна. Но днешният Андрешко май не търси промяна. Той комфортно се е разплул в примитивното си благополучие и мечтае да е като змията – „ем си лежим – ем си одим“. Ако пък случайно нещо подхвръкне наблизо, той веднага започва да го псува, обвинявайки целия свят, че го е лишил от възможността – „ем си лежим, ем си фръкам“.
Как да помогнеш на човек да промени живота си, след като той не иска да поеме личната си отговорност за тази промяна?

За т.н. “еректилна дисфункция”

2 години ago · · 0 comments

За т.н. “еректилна дисфункция”

Най-честият повод хората да търсят средства за подобряване на ерекцията са различни проблемни ситуации, традиционно етикирани със стряскащото клише „Еректилна дисфункция“
Какво всъщност стои зад това, внасящо ужас понятие, което агресивно бе натрапено през последните две десетилетия не само сред медиците, но и сред широката публика?
В медицинската практика под „дисфункция“ еднозначно се разбира „болестно нарушаване на дадена телесна функция“. Словосъчетанието „еректилна дисфункция“ ясно внушава идеята, че с този диагностичен етикет се означават различни патологични, болестни процеси в организма , които нарушават възможността на мъжа да „получава“ и „поддържа“ своята ерекция. Казано по-просто,внушението е, че мъж, който „не го вдига“ или „не го задържа вдигнат“ страда от „еректилна дисфункция.
На пръв поглед всичко изглежда логично. Има някои малки детайли обаче, които ако не бъдат отчетени, може да стигнем до напълно погрешни заключения:
1. „Вдигането и задържането“ на члена не е директен волеви акт (като вдигането на ръката, например). Получаването и поддържането на ерекцията е сложен психо-физиологичен феномен, който предполага наличие на еротично преживяване в специфичен междуличностен контекст на общуване между сексуалните партньори.
2. Най-честата причина членът „да не се вдига“ или „да пада“ не е наличието на болестен процес в организма, а компрометираното еротично преживяване, предизвикано от присъствието на различни неблагоприятни обстоятелства (тревожно самонаблюдение, очакване на неуспех, несигурна ситуация).
3. Блокирането на ерекцията или нейната загуба при споменатите неблагоприятни обстоятелства, категорично не е „дисфункция“(наличие на патологично увреждания в организма). Това е естествена и нормална психо-физиологична функция (реакция) на организма. Тя е присъща както на човека, така и на повечето висши животни и има задачата да пренасочи усилията на организма за бързо справяне със застрашаваща ситуация, което напълно изключва сексуалните реакции.
Осъзнаването на тези факти означава да променим заучените си автоматични реакции и мисли във всеки случай на разочарование от неосъществените ни сексуални амбиции. Първата стъпка е да си дадем ясна сметка какво се случва когато „едно го мислим, а друго става“.
И тук отново трябва да споменем душата (преживяванията ни), тъй като именно те са, които „вдигат и свалят“ члена. Добре би било преди да се паникьосваме, че ни е тръшнала „импотенцата“ и да хукнем обезумели към прехвалени урологични клиники за „пълни клинични изследвания“, най-напред да осъзнаем как се чувстваме в моментите, когато се опитваме „да го вдигаме и задържаме“, а той коварно ни предава. Ако евентуално емоционалният ни самоотчет не е надежден, достатъчно е да си зададем няколко ключови въпроса, чийто отговори биха ни спестили много ненужни драми:
1. Случва ли се члена да е в ерекция понякога при събуждане?
2. Случва ли се члена да е в ерекция при други обстоятелства, когато сме спокойни (при самозадоволяване, при други еротични стимулации)?
3. Случва ли се члена да е в добра ерекция преди конкретното намерение за проникване, след което срамежливо навежда глава?
Ако отговорът на тези въпроси е положителен, то очевидно не става въпрос за „еректилна дисфункция“, а за банална „засечка“, която се случва на всеки здрав мъж при опит да осъществи сексуален контакт в неблагоприятни емоционални, междуличностни или други обстоятелства.
Ако в подобна ситуация се опитаме заедно със сексуалната партньорка да излезем от омагьосания кръг на „тревожните опити“ за контакт, които все повече затягат примката на „провала“ и съвместно възстановим автентичното еротично преживяване, ориентирано към постигането на емоционална близост и готовност да се споделя чувствено удоволствие по най-различни начини, проблемът е на половина решен.
Важна подкрепа за излизане от капан,а са моментно използваните PDE5 инхибитори, съчетани с природни стимуланти от рода на Tailand Secrets. Следва да подчертаем, че това не е „лечение“, тъй като в случая нямаме болест. Става въпрос за изключително надеждна подкрепа, която позволява да се възстанови чувството за сигурност и спокойствие и така сексуалният контакт отново да е пълноценен.
Диагнозата „Еректилна дисфункция“ е коректно да бъде използвана единствено в редките случаи, когато ерекцията постепенно и необратимо се загубва при всякакви обстоятелства, в съчетание с данни за тежки сърдечно-съдови нарушения (напреднала хипертонична болест), данни за тежки усложнения на зле лекуван диабет, прием на високи дози антидепресанти, антипсихотици, антиконвулсанти и пр. В тези случаи консултацията със специалист в областта на сексуалната медицина (сексолог, уролог, ендокринолог, кардиолог) е задължителна, тъй като при ясно доказване на конкретни болестни увреждания в организма, съвременната сексуална медицина може да предложи достатъчно добри решения.
Добрата новина е, че описаните болестни увреждания са значително по-редки (особено при по-млади мъже). На всеки здрав мъж се случват „засечки“, които нямат нищо общо с „еректилната дисфункция“. Спокойната и конструктивна реакция на двамата партньори в подобни моменти, съчетана с подходяща медикаментозна подкрепа, би могла бързо и трайно да възстанови пълноценния интимен живот.
Д-р Румен Бостанджиев