В много двойки и семейства възникват напрежения и конфликти, които партньорите трудно успяват да преодолеят сами. Професионалната подкрепа в тези случаи би могла да предотврати трайното отчуждаване между съпрузите, ескалацията на противопоставянето, водещо до травматични преживявания, включително и прояви на семейно насилие.

Дори и без тези крайни прояви, разтроените семейни отношения предизвикват хроничен стрес, чувство на неудовлетвореност, самота и потиснатост, които сериозно ерозират здравето на всеки от семейните членове и са в основата на преобладаващата част от т.н. психосоматични заболявания, водещи до ранна смъртност и инвалидизация. Най-тежки са последиците от семейните неразбирателства върху децата в семейството, които имат много по-чести здравни и поведенчески отклонения, сравнени с децата в благополучните семейства.

Двойковата (фамилната) терапия е възможност партньорите с посредничеството на терапевта по-добре да разберат своите чувства, мотиви, желания и потребности. Така, зачитайки своите различия, те могат да се обединят около общото в търсене на нови, приемливи за всички модели на взаимодействие.

Фамилният терапевт не дава оценки и съвети, а помага на партньорите да осъзнаят деструктивните модели на поведение, които следват. Той ги подкрепя в усилието да изградят нови, по-добри взаимоотношения, използвайки активно общата си креативност.

В процеса на семейната и двойковата терапия развитието на отношенията се определя изцяло и единствено от партньорите. Дори и да изберат раздялата или развода, те биха могли да трансформират така своите отношения, че максимално да избегнат излишни травми и болка.