I agree with Terms and Conditions and I've read
and agree Privacy Policy.

Schedule a Visit

Nulla vehicula fermentum nulla, a lobortis nisl vestibulum vel. Phasellus eget velit at.

Call us:
1-800-123-4567

Send an email:
monica.wayne@example.com

Любовният триъгълник

9 месеца ago · · 0 comments

Любовният триъгълник

В любовната геометрия логиката, която изгражда различните фигури е най-разнообразна. Случва се изначално партньорите да се свързват в съвместно съжителство по мотиви, нямащи нищо общо с любовта и еротичното привличане. Така в миналото родителите са женели децата си, отчитайки основно икономическите изгоди от брака. В подобна връзка и двамата партньори са се чувствали сексуално и емоционално неудовлетворени и са търсели възможности за компенсация. За мъжете това е било сравнително лесно, но жените са били обект на строг контрол и санкции. Двойният морал, характерен за патриархалната култура, е приемал изневярата като нещо едва ли не престижно за мъжа, но напълно недопустимо за жената. Днес тези традиционни норми се променят и все по-голямо значение при определяне отношението ни към любовния триъгълник придобиват мотивите на участващите в тях партньори
При много двойки, събрали се по любов, дългогодишната връзка се оказва непосилно изпитание. Те не успяват да преодолеят успешно неизбежните конфликти в семейния живот. С годините натрупаното напрежение, негативизъм и отчаяние довеждат до отчуждение, разреждане или прекратяване на сексуалните контакти. Често партньорите в такива двойки са раздвоени между моралния ангажимент към семейството и желанието да избягат в друга връзка, в която да намерят липсващата им интимна близост. Създаването на любовен триъгълник, най-често с друг неудовлетворен от брака си човек, е компромисно решение в стила „и вълкът сит и агнето цяло“.
Други семейни двойки остават заедно дори и при пълна взаимна нетърпимост и открито враждебни отношения. При тях раздялата е невъзможна поради размити граници и манипулативна взаимозависимост. Не рядко натискът на роднини и близки също възпрепятства раздялата и кара такива хора да търсят спасение в краткотрайни или по-продължителни паралелни връзки.
Колко дълго те ще просъществуват зависи от това дали и двамата участници в тях са семейни, умеят ли добре да се прикриват и да балансират лоялността спрямо двамата партньори, с които имат отношения. Макар и формално подобно поведение да противоречи на официалния морал, за много съпрузи това е начин да съчетават съвестното изпълнение на семейните ангажименти (присъщо на традиционната нравственост) с по-модерната индивидуалистична потребност от пълноценен личен живот, изпълнен с любов, еротична ласка и взаимност.
Възможните развития при разкриване на подобни паралелни връзки са поне две. Първият вариант включва преминаване през драматичен период на равносметка и взаимно осъзнаване на грешките. В болката от разкритата изневяра много хора откриват колко дълбока и силна е емоционалната им привързаност към другия. Това може да ги мотивира да търсят неизползвани възможности и да изградят наново интимното пространство помежду си. Тази задача трудно се постига без професионална семейно терапевтична помощ. Опитът ми обаче категорично показва, че преосмислянето на връзката след разкрита и прекратена паралелна афера, не рядко отваря нова, по-смислена и мъдра страница в семейния живот.
В други случаи разкриването на изневярата е повод за тежки семейни драми и взаимни обвинения, завършващи с раздяла или развод. Ако партньорите все пак запазят взаимно уважение и се въздържат от наказателни удари, раздялата и за двамата би могла да е начало на друга по-успешна връзка.
Създаването на любовни триъгълници може да има и по-специфични мотиви. Нерядко единият от партньорите решава да „натрие носа“ на другия като демонстративно афишира еротичната си връзка с трето лице. Наивно се вярва, че това „ще разпали страстите“ при отегчени от безделието и липсата на истински чувства двойки. По-често обаче, подобен еротичен шантаж е израз на груба борбата за власт и надмощие. При това притискане в стил „Ако не изпълниш желанията ми, аз ще спя с друг/друга“ брутално се погазват всякакви чувства и морални норми. Преднамерено партньора се унижава и му се причинява болка с цел да бъде наказан за неподчинението или да бъде принуден да се подчини. Не случайно тези любовни драми завършват с грозни публични скандали, с грубо насилие и дори посегателства върху живота.
В каквито и конфигурации да се вписват отношенията с интимните ни партньори, взаимното уважение и зачитане са неотменими условия. Дали и до кога ще сме щастливи с човека до нас зависи основно от това, дали заедно и постоянно се грижим за общото ни благополучие.

Интервю в брой. 7/2018 на списание “Жената днес”

9 месеца ago · · 0 comments

Интервю в брой. 7/2018 на списание “Жената днес”

За табутата и разголването

„Доц. Бостанджиев, в архива на списанието имаме материали от вашия баща, който още през 70-те години на миналия век отваря темата за секса, пълно табу дотогава за българската аудитория. Има ли още табута в секса, 50 години по-късно и как се отразява върху интимния живот „разголването“, на което сме свидетели през последните години в медиите?“

Преди половин век именно списание „Жената днес“ бе едно от малкото периодични издания в България, което се осмели открито да коментира темите за сексуалността, интимния живот и семейните отношения. Приносът на този дебат за развитието на сексуалната ни култура е значителен и безспорен.
И докато в западния свят масовото преосмислянето на традиционните сексуални ценности започна с бунтът на хипитата от седемдесетте, у нас подобно сътресение в еротичния светоглед се случи двадесет години по-късно – в началото на прехода. Тогава се сринаха не само официалните табута и фалшивите идеологически клишета, през които мислехме сексуалността, но и онзи крехък консенсус за това, как и защо да говорим по тези теми.
Западната сексуална революция бе извършена под натиска на либералния индивидуализъм и хуманистичните идеи, които повеляваха върховенство на любовта и свободата. Фасадната сексуална стерилност у нас, обаче бе отнесена от вятъра на промените и зад нея зейна ценностен вакуум. В него избуяха всевъзможни културни бурени, които черпеха енергия от примитивната сексуална виталност на българина, описана още в началото на двадесети век. Очевидно облагородяването и бе в твърде начален етап, сравнено с културните стандарти на „цивилизования свят“. Затова в тази среда бе (и все още е) толкова трудно за сексуалността да се говори публично, без профанизиране и изпростачване, без да търсим евтина сензация, рекламен ефект, или политически дивиденти.
Днес предизвикателството в сексуалния дискурс вече не са табутата. Напротив – скандалната еротична пикантност целенасочено се търси като гарантирано средство да те забележат в буйния информационен поток. Истинската ценност, която рядко се постига, е възможността за компетентното и автентично споделяне. Готовността за разбиране и приемане на многообразието от истини, на богатството от ценности в сложните сексуални феномени.
Все още сме склонни да водим ожесточени битки, непоколебимо убедени в универсалната правота на нашата истина. А тя нерядко се превръща в затвор за истинското ни познание. Защото то е неспирен процес, воден от детското ни любопитство да преоткриваме наново това, което непосредствено ни се случва. Съзидателното придаване на нови смисли и значения е възможно единствено в открит диалог, който поражда както съгласие, така и различия.
Падането на идеологическите табута от миналото бе свързано и с промяна по отношение на голотата и разголването. Нека обаче веднага да уточним, че голотата и разголването са все съвсем различни неща.
Още през двадесетте години на миналия век, когато в Европа се заражда натуристкото движение, идеята за пълна телесна голота в социалната среда е синоним на свободата и равенството между хората. Културата на свободното тяло (FKK) се превръща в нова идеология за пълното самоприемане и откритост един към друг. Многобройните общности по света, които и днес следват този идеал, съчетават социалната голота с естествен и здравословен начин на живот, пълноценна връзка с природата, етични и открити човешки отношения. Голотата в тях се приема като израз на автентичност и неподправеност.
Разголването е манипулативно показване на част от истината, при още по-манипулативно прикриване на това, което не бива да се вижда или се скрива, за да провокира фантазии. Много хора приемат разголването за по-стимулиращо еротичните им пориви, отколкото пълната голота. Реално на нудистки плаж, където всички са голи, трудно ще видите мъж в ерекция. Това не означава, че нудистите са импотентни. Те просто могат да регулират начина си на възприемане на голотата. Знаят кога и как да и придадат еротичен смисъл, и кога да я приемат като знак за откритост, равнопоставеност, и освободеност от лицемерни задръжки.
При разголването контролът върху въздействието е в разголващия се. Когато това е покана за споделено преживяване, едва ли някой би протестирал. Проблемът възниква, когато някой от партньорите в сексуалната двойка постоянно очаква да бъде прелъстен от другия, без да поема своя дял за създаване на еротичното настроение. Това е заучената еротична безпомощност, при която отговорността за сексуалната възбуда се приписва изцяло на въздействащия обект. Ако възприемащият не е способен да се настрои на еротична вълна, той лесно може да отдаде това на „притъпената от разголването сетивност“. Истинският проблем, обаче е отсъствието на умения за индивидуално еротично поканване, умения за създаване на еротичен контекст, за провокиращо еротично въздействие върху партньора. Тези способности за еротично синхронизиране и влизане в емоционален резонанс се изграждат единствено в условията на трайна интимна връзка. Те са ключови за жизнеността на любовния пламък при двойки, които от години живеят заедно в условията на общ бит.
За разлика от срещите на необвързани гаджета, които се виждат основно за сексуални контакт, съвместният живот (особено в условията на семеен бит и обща грижа за деца) е значително по-сложно предизвикателство. Възможността такива партньори да запазят интимния си живот и да го развиват, е въпрос на активно творческо усилие. Спонтанността е важна в интимната близост, но ако очакваме „спонтанно“ сред делничните грижи да ни остане време и настроение за секс, по-вероятно е да минат месеци без нищо да ни се случи. Както за много други неща в живота, ако искаме интимността да присъства редовно в ежедневието ни, трябва така да я включим в приоритетите си, че тя да не бъде неусетно измествана от делничните баналности.
„Разголването“ няма как да промени еротичната ни чувствителност, тъй като ние се адаптираме към неговата експозиция. В различните култури и епохи тя се променя и ние свикваме с нея. Най-красноречив пример за това е сравнението между племената в Амазония, които ежедневно са голи и мюсюлманската традиция жената да е напълно забулена, и скрита. Не съществуват никакви доказателства, че това полярно отношение към голотата и разголването променя съществено интензивността на сексуалният живот в двете общности.
Еротичната компетентност е умението ни да създаваме еротичен контекст, да се настройваме и да въздействаме еротично. Тази компетентност включва и умело използване на разголването и голотата. В това отношение всяка двойка изработва свои уникални стандарти в специфичния културен контекст.
Изграждането на еротична компетентност, която е съществен елемент от способността ни да бъдем пълноценни интимни партньори, изисква откровеност и доверие. Отпадането на външните табута ни изправя пред една много по-богата и сложна реалност. В нея индивидуално и съвместно ние изработваме своите критерии за това какво е допустимо, красиво и добро в интимния живот. Тези нравствени и естетически норми са динамични и непрекъснато се променят в диалога помежду ни.

Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.
сексолог-психотерапевт

Интервю в “24 часа”

9 месеца ago · · 0 comments

Интервю в “24 часа”

Какъв е профилът на българския мъж и българската жена в сферата на сексуалните нагласи и предпочитания?

            През последните десетилетия не ми известно някой у нас да е правил системни проучвания на сексуалните нагласи, ценности и поведения. Това, което мога да споделя са личните ми впечатления от ежедневните срещи с лица и двойки, потърсили помощ в терапевтичния ми кабинет. Тези впечатления, са строго субективни и категорично не са представителни.
Усещането ми е, че за преобладаващата част от сънародниците ни в зряла възраст, сексуалността има смисъл основно като централен елемент от връзката между партньорите в двойката и семейството. Независимо, че за по-младата генерация сексуалната изява се приема и като част от самоутвърждаването, елемент от намирането на оптимална социална среда и удовлетворяващ „лайфстайл“,  сексуалната връзка преимуществено се търси в контекста на сравнително устойчиви и цялостни човешки отношения.  Сравнително малък е делът на мъжете и жените, които са склонни да приемат сексуалните контакти като самоцелна активност, освободена от емоционална ангажираност и поемане на отговорност за цялостното благополучие на партньора.  В този смисъл ние сме по-близо до семейно ориентираните модели на сексуално поведение, дори и с допускане на паралелни връзки, които могат да компенсират рутината на брачната интимност. За българина семейството е и навярно още дълго време ще бъде първостепенна ценност. Макар и оскъдни, социологическите и народопсихологичните проучвания категорично разкриват приоритетното значение на родово-семейните връзки в българската традиция. Тя е определяща и в сексуалното поведение на съвременните поколения.

С какво се обясняват разликите в семейните ценности в Южна и Източна Европа в сравнение с останалите региони на континента, ако решим да се вгледаме в пластовете под логичното обяснение „патриархални отношения“?

Напоследък множество научни проучвания разкриват съществено различие в семейните модели и ценности, присъщи на културите в югоизточната и северозападната част на Европа. Най-общо се говори за „родово-колективистични“ ценности, характерни за средиземноморската и източно европейската традиция. Те се различават съществено от „индивидуалистичните“ семейни ценности, присъщи на западно и централно европейските култури и най-вече на скандинавските традиции. В тези култури децата много по-рано се отделят от родителите си, преминават през период на самостоятелно самоутвърждаване и добиване на самостоятелност и сравнително по-късно сключване на брак или създаване на семейство. Връзките с родителското семейство са по-слаби за сметка на социалните и професионални връзки, с които се обграждат младите семейства в северна, западна и централна Европа.
Югоизточният модел е свързан с по-здрава партиархална традиция, която определя оставане на младите хора по-дълго свързани с родителските семейства и родовата общност. Присъща е по-ранна възраст на създаване на собствено семейство, но то като правило дълго време остава в икономическа и социална зависимост от семейството на родителите. Очакванията за социална и психологична подкрепа между различните генерации е значително по-силна и включва както продължително обгрижване на вече пълнолетни деца, така и лично обгрижване на възрастните родители от техните, вече семейни деца. Изследователите търсят корените на това разделение в различното историческо и икономическо минало, като има основания да се счита, че подобно различие се е зародило още в периода на разпад на Римската империя и инвазията на варварските племена в Европа. По-късно съществена роля оказва и по-ранната индустриализация на западна, централна и северна Европа, където преимуществено се развива индивидуализма. В предимно аграрните култури на юга и изтока по-дълго се запазват патриархално-родовите колективистични тенденции, тъй като те са свързани с предимно семейния труд на полето и в родовото стопанство.

Какви разлики забелязвате в сферата на сексуалността между днешните юноши и тези, които станаха родители малко преди и едновременно с промените  у нас?

Все още е твърде рано да се правят подобни съпоставки. За поколението, което съзря в надвечерието и първото десетилетие на промените бе характерно ценностното объркване, присъщо на прехода. Официалният модел на „социолистическа нравственост“ с присъщия му наивизъм и лицемерие бе брутално заменен с циничен материализъм и примитивен стремеж към оцеляване. Едновременно с това се наложиха ценностите на консумативното общество, ориентирано изключително към материално благополучие и подценяване на човешките отношения и моралните принципи, на които те се основават. Това нямаше как да не се отрази и върху сексуалните нрави.
Днешните юноши сякаш израстват в една по-нормална и балансирана среда. Част от тях ясно се разграничават от примитивният консумативизъм на родителите си без да престават да са здраво стъпили на земята. В съзнанието на тези младежи пълноценните човешки отношения придобиват все по-голямо значение като ключов елемент от високото качество на живот. Има и млади хора (главно от по-ниските образователни и икономически слоеве), за които мечтата за материален просперитет е водеща. Често нейната реализация се свързва с „изгодни връзки“, при които успехът в междуличностните отношения се възприема главно като умение да подчиниш, контролираш или манипулираш другия. За съжаление този „силов модел“ много често генерира конфликти и насилие.

В кои случаи може да се каже, че се прибягва до политическа злоупотреба със сексуалната тематика?

През последната половин година станахме свидетели на активно заиграване със сексуалната тематика от страна на определени политически сили. Те системно залагат на съществуващите у нас хомофобни нагласи и така се опитват да спечелят популярност сред най-примитивните и консервативни среди у нас. Тезата, която се поднася най-често чрез фалшиви новини е, че европейската култура е разядена от червея на развратния неолиберализъм, който ерозира здравите морални устои на семейството и превръща обществото в хомогенна „биологична маса“, удобна за манипулиране от страна на международните концерни. Любим инструмент на тази пропаганда е антиджендър агитацията, митовете за някакъв „трети и енти пол“, фалшивите внушения, че пледиращите за толерантност към различната сексуална ориентация се борят и за узаконяване на педофилията. По света подобни позиции се отстояват от крайно десните консервативни партии, но у нас видяхме как социалистическата партия бе флагман на „антиджендъризма“, подкрепяна активно от националистите и представителите на различните вероизповедания. 

Има ли нужда от т.нар. здравно образование, част от което е сексуалната култура?

В съвременното разбиране за здравето, то включва не само отсъствието на болести, но и наличието на психично и социално благополучие. От друга страна, революцията на невронауките от последните две десетилетия недвусмислено доказа огромното значение на нашите преживявания и взаимоотношения за успешното справяне с най-патогенния съвременен фактор – стреса. Най-ефективните усилия и инвестиции за подобряване на здравето са тези в профилактиката. Поради тази причина здравното образование днес е с приоритетно значение, а развитието на сексуалната и партньорската компетентности са неделима част от него. Колкото по-подготвени за отговорни и пълноценни семейни отношения са днешните поколения, толкова по-здрави ще са както те, така и бъдещото ни поколение. Затова повишаването на сексуалната култура на подрастващите е важна инвестиция в здравето на нацията.

Последното проучване на СЗО показа, че у нас първият сексуален контакт на сегашните подрастващи е средно на 14 години, какъв е Вашият коментар?

Отдавна по света хората вече не се интересуват толкова от възрастта на първите сексуални контакти, а от това дали те са съзнателни и отговорни или не. Още през осемдесетте години бе установено, че младите хора в България започват по-късно сексуалния си живот от връстниците им в Западна Европа.  Поради наличието на системно сексуално образование в страни като Холандия обаче, по-ранното начало на полов живот там се съчетава със значително по-малко неблагоприятни последици като нежелани бременности, насилие, полово предавани инфекции и ранна раждаемост.  Това налага да преосмислим тезата, че колкото по-късно младите започват половата си активност, това автоматично ще ги направи по-отговорни и съзнателни в техните избори.

Гордост или диагноза е свръхсексуалността?

Подобно понятие е лишено както от клиничен, така и от какъвто и да е друг смисъл.  То въвежда абсурдната идея от някакво количествено нормиране на сексуалните изяви, които по природата си са строго индивидуални и отговарят на специфичните очаквания и потребностите на партньорите във всяка отделна двойка.
Различните хора имат различна нужда в качествено и количествено отношение по отношение на интимните преживявания. В този смисъл е твърде опасно да се спекулира с оценки кой е „свръхсексуален“ и кой със „занижена сексуалност“.  Обикновено зад подобни етикети стоят съвършено други проблеми в междуличностните отношения.

 

Кога човек губи интерес към секса? Свързано ли е с възрастта?

            Еротичното преживяване е нещо изключително сложно и дори бих казал мистично. Едва ли някой би разгадал напълно какво е това, което придава еротично значение на възприятията ни, какво разпалва и подържа еротичните страсти. Загубата на интерес към секса на първо място е свързана с занемаряване на интимната връзка. Ако всеки от партньорите не полага грижа за себе си и за другия, за качеството на общуването, отношенията постепенно се обезличават и лишават от смисъл, хората престават да са си интересни и еротично значими. Много често затихването на сексуалните страсти се отдава погрешно на възрастта. Истинската причина е партньорската ленност и очакването, че любовта ни ще остане свежа и без да се грижим за нея. Животът е пълен с опровержения на този мит. Поне 10% от двойките, които доживяват заедно до дълбока старост, твърдят че с годините връзката им става като старото вино – по-силна и дълбока. Много възрастни хора, които взаимно допринасят за разнообразието и богатството на отношенията си могат да проявят далеч по-силна страст от млади готованци, които очакват всичко да им се сервира  на тепсия.