I agree with Terms and Conditions and I've read
and agree Privacy Policy.

Schedule a Visit

Nulla vehicula fermentum nulla, a lobortis nisl vestibulum vel. Phasellus eget velit at.

Call us:
1-800-123-4567

Send an email:
monica.wayne@example.com

За промяната са нужни двама (2)

2 години ago · · 0 comments

За промяната са нужни двама (2)

Първата среща в двойковата терапия обикновено е посветена на историята, която двамата разказват. Към края на сесията уточняваме общата заявка за промяна и ангажираността на страните за нейното постигане. Противно на някои, изградени от киното представи, съвременната двойкова терапия е фокусирана предимно върху непосредствените стъпки в настоящето и близкото бъдеще. Затова задачата, която формулирахме в края на първата ни среща, бе да заменим забиващият софтуер за сексуално взаимодействие с по-адекватна и работеща версия, изработена съвместно от двамата.
Една от първите ни стъпки в следващите срещи бе да отменим задължителния характер на сношението, като синоним на понятието „полов живот“. Това бе огромно облекчение и за двамата. Неочаквано той сподели какво нарастващо притеснение е изпитвал при всяка тяхна интимна среща. Обезкуражен от нейната скованост, той все повече се вторачвал в члена си, обзет от съмнения „дали ще го вдигне и задържи изправен“. Започнал да си мисли, че нейната неудовлетвореност е резултат от това, че не винаги той е в перфектна форма.
Когато отхвърлихме идеята за секса като сценично изкуство, и двамата си отдъхнаха с облекчение. Кому е нужно това напъване „да се представим“, „да бъдем нормални“, „да покрием очакванията“? Смисълът на еротичната близост и за двамата се оказа много повече свързан със СПОДЕЛЯНЕТО.
Тя призна, че изпитва огромно удоволствие когато той я докосва спонтанно с неподправена нежност. Обясни как това е различно от „оперативната нежност“, с която той я подготвя за сношението. Очакването на неизбежното следващото действие, което тя свързва с провал и болка, направо я парализирало.
За него „стандартният секс“ също бе изгубил стойност. Идеята да си посвещават по-често време за взаимни ласки, които не следва задължително за завършват със сношение, бе приета без съпротива. Нещо повече. И двамата бяха по детски заинтригувани от възможността да погледнат на интимната близост не като на задължително и отговорно изпълнение на партньорския дълг, а като на забавна игра, в която винаги могат да проявяват креативност и импровизации.
Когато любопитството и неизискващият интерес към другия се свързаха с бликащата от дълбините на сърцето близост и нежност, аз усетих как те уверено вече бяха поели по собствения си път. Сенките от миналото бяха зад тях. Изборът какво да правят когато са заедно бе изцяло в техните ръце. Неодобрението на близките бе прието като право на тяхно мнение, което с нищо не ги ангажира. Общият им ангажимент бе единствено в съвместния творчески проект да направят заедно живота си по-красив, по-смислен и обогатяващ.

доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.

За промяната са нужни двама (1)

2 години ago · · 0 comments

За промяната са нужни двама (1)

Рамкирани на входната ми врата, двамата блестяха като маникени от рекламна агенция. Млади, красиви, влюбени. Той висок и атлетичен, а тя –грациозна, чувствителна и нежна.
Седнаха един до друг прегърнати, сякаш бяха в ритуалната зала, а не в терапевтичен кабинет.
Много бързо обаче тя разчупи това впечатление. Явно добре бе научила какво следва да се съобщи на лекаря. Болки при сношение, липса на желание за секс и една безкрайна поредица от отрицания на всичко, което можеше да се очаква от интимната близост.
Наложи се да я прекъсна с молбата да сподели как се чувства, а не какво не чувства.
За миг напрегнатата и усмивка застина и се свлече от лицето и. Сълзите и неудържимо бликнаха. Когато се овладя, заразказва как приятелките и непрекъснато се хвалели със сексуалните си възторзи, а тя ги слушала и се чувствала като сексуален инвалид. Изтръпвала от ужас само при споменаване на думата „секс“.
Сякаш драмата и започнала през пубертета, когато неясни болки в корема и нетипично окосмяване станали повод майка и да я води по гинекологични кабинети. Чула какви ли не страховити предположения и получавала всевъзможни „терапии“, изписвани без никой да предложи ясна диагноза. Когато вече била на 17, някаква лекарка и казала – „Всичко това е от нередовен секс, моето момиче. Как може на тези години да си още девствена“.
Почувствала се засрамена и отвратена. За миг си спомнила онези брутални сцени в родителското леглото, на които ставала неволен свидетел като малка, докато спяла в една стая с тях. Била обзета от ужас, че ще трябва да преживее всичко това „за да оздравее“.
А тогава вече били приятели с младежа, който я придружаваше сега. Романтичните им отношения рязко контрастирали с безкрайните скандали между майката и бащата. Когато те най после те се развели, тя сякаш ги преоткрила по отделно.
До този момент обаче, основна грижа за нея полагали бабата и дядото по майчина линия, в чийто дом прекарвала повечето от дните си. Посланието, което запомнила от баба си било -„Не бързай с мъжете, миличка. Виж ги какви са хищници. Само гледат да те използват и след това те захвърлят“. Същото чувала и по-късно от съсипаната след развода майка. А когато отивала при самотния си баща, с когото ставала все по-близка, той направо я боготворял. Понякога обаче уж случайно се изпускал – „Колко си ми красива принцесо. Кой ли идиот ще се опита да те излъже“. И започвал да я разпитва дали правят секс с първия и приятел (момчето, с което тя бе сега при мен). Не пропускал да се закани как ще му отреже главата, ако той и направи нещо лошо.
Другата авторитетна мъжка фигура в живота и – дядото по майчина линия, бил още по-директен. „Този голтак не е за теб“ – били думите му. – „С прекрасната си фигура заслужаваш някой богат бизнесмен, който да те изведе от малкия ни градец“.
Дори когато след завършване на училище, двамата с нейния приятел станали студенти в близкия областен град, дядото останал непоколебим. „Ако се съберете с този непрокопсаник, наследство от мен не очаквай“. Независимо, че и двамата влюбени завършили следването си с отличие и започнали веднага работа на добри позиции, дядото останал категоричен в отхвърлянето на партньора и.
Под неспирната враждебна канонада обаче, тяхната любов разцъфтявала все повече. Още като студенти, наели квартира и заживели заедно в обич и разбирателство. Били способни да се справят с всички трудности, пред които се изправели, освен с една. Сексът.
Ужасът започвал, когато вечер си лягали в общото легло. Тя направо се парализирала от страх, че и предстои нещо ужасно, болезнено и много трудно. В началото той бил безкрайно търпелив и все изчаквал момента тя да е готова. Но той все не идвал. Веднъж, след купон с приятели, дебютът се случил неочаквано. Кратка радост, че изпитът е взет, последвана от пълно разочарование. Това ли било то? Сексуалното торнадо, за което непрекъснато и говорели приятелките, за нея се оказало болезнено събитие, наблюдавано от нея сякаш от страни. При следващите опити (вече без алкохол) успявала да се отпусне донякъде, но тялото и изтръпвало и тя не усещала нищо.
Любимото и момче също било смутено. Дълго време упреквал себе си, че не успява да я предразположи. След това започнал да се съмнява в чувствата и. А когато тя отхвърляла ласките му с оправданието, че има гъдел, той напълно се отчаял. Гушвали се като братче и сестриче и търсели съня, капсулирани в мъката и безсилието си. Понякога той се събуждал и докато тя е сънена успявал да започне някакъв контакт. Неудържимият и плач обаче, напълно го изваждал от среднощния унес и от надеждата, че някога нещата ще се оправят.
Тя решила да потърси психотерапевтична помощ. Започнала безкрайни индивидуални сесии при терапевтка, която открила в мрежата. При всяка среща с нея задълбавали все повече в миналото. След година съвместна работа вече разполагала с цял набор от обяснения защо изпитва негативизъм към сексуалния контакт. Връзката с партньора и обаче, започвала да се пропуква. Накрая той решил да поеме инициативата в свои ръце, разровил се в интернет и предложил да потърсят заедно помощ.

доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.

Загуба на желание за секс

2 години ago · · 0 comments

Загуба на желание за секс

Когато си тръгваше, в очите и усетих онази искрица надежда, която е сигурен знак, че срещата ни е имала смисъл. Странно защо наричаме тези срещи „психотерапевтични сесии“. Това плаши хората. Кара ги да се чувстват „ненормални“. Навярно затова тази чаровна млада майка бе дошла в кабинета ми без съпруга си. По думите и той не вярвал, че външен човек може да реши проблема. А проблемът бе липса на сексуално желание.
История започнала като в приказките. След романтичната любов дошъл бракът и двете чудесни дечица, родени едно след друго в обич и разбирателство. Незнайно защо обаче, нейното сексуално желание изчезнало още по време на втората бременност. Колкото и нежно съпругът да търсел нейната близост, от устата и неотменно се изтръгвало дежурното – „Оох, пак ли“ . И започвали онези безкрайни и безсмислени разговори за това, колко е уморена и няма нужда от секс. Горещите му любовни признания пораждали у нея нарастваща вина, тревога и предчувствие, че ако не промени нещата, сигурно ще го загуби. А толкова го обича и не си представя по-прекрасен съпруг и баща от него.
Започнала да си мисли, че се е повредила след поредните бременности и раждания, макар че и двете протекли нормално. Притеснила се да не би този проблем да е наследствен, тъй като и майка и постоянно се жалвала от прекомерния мерак на баща и.
Тя навярно очакваше да изследваме проблемната ситуация в тези две насоки и остана изненадана, когато вместо това я попитах – „Кога за последен път се чувствахте щастлива с Вашия съпруг?“.
Отговорът последва незабавно. Направо засия, докато ми разказваше как само преди седмица, след като приспали заедно децата, решили да потанцуват заедно. Неусетно танцът продължил в леглото и всичко било чудесно. Въпреки, че не стигнала до оргазъм, тя за пръв път от месеци се почувствала отново свободна и напълно удовлетворена.
Останало обаче съмнението да не е отвикнала от секса, щом не стига да оргазъм. Съмнение, което непрекъснато я карало да се самонаблюдава при следващите контакти. Приемала ги единствено заради мъжа си и за да се пробва. Но тези проби ставали все по-разочароващи и за двамата, и отчайващо затегнали примката на сексуалната безизходица.
В този момент вече трябваше да се намеся. Опитах се като начало да я успокоя, че драматичният и разказ отразява една от неизбежните кризи в живота на семействата с малки деца. След това и предложих да погледнем на ситуацията не като на клиничен случай, а като на творческа задача. Веднага акцентирах на това, че тя вече е открила златното ключе към добрия изход. Спонтанно тя сама бе погледнала на близостта със съпруга си не като на семейно задължение, а като на чудесна възможност за споделена радост, нежност и удоволствие. Нещо съвсем различно от представата за секса, наследена от нейната майка. Изтъкнах и това, че еротичното и откритие успешно е било реализирано заедно със съпруга и, който се бе превърнал в съавтор на новия им оптимистичен семеен сценарий.
Необходимо бе да цитирам и няколко международно утвърдени авторитети в сексологията. Убедих я, че според съвременната наука сексуалното желание при жената е много пъти въпрос на съзнателен избор, дали да се включи или не в еротичния танц, предлаган от партньора.
Когато опряхме до конкретната стъпка, която тя може да направи към желаната промяна, жената искрено се притесни. Не знаеше как да дръпне шалтера от обичайното „нямам желание“, към онова спонтанно и артистично – хайде да си го направим интересно и хубаво. Макар и усетила вече вярната посока, тя не бе сигурна, че ще успее да я задържи.
Продължих с разясненията, че мозъкът ни притежава достатъчна невропластичност, за да ъпгрейдва остарелите и забиващи програми с по-нови, и ефективни версии. Уверих я, че когато избираме поведение, отвеждащо ни към желания резултат, мозъчният ни хардуер запомня този избор и го следва толкова по-неотменно, колкото по-често решим да тръгнем във вярната посока.
Дали тази жена успя да промени живота си, така и не разбрах. Противно на историите в чуждоезичната психотерапевтична литература, у нас клиентите сякаш не винаги са склонни да се ангажират с продължителна психотерапевтична работа. Затова аз се опитвам първата ни среща да е максимално интензивна и целенасочена, за да даде необходимия първоначален тласък на промяната. Ако клиентът избере, аз  винаги съм готов да съм с него и през изпитанията на прехода.
Надявам се тази жена да е сред многото мои пациенти, успели да осъществят смислен обрат в живота си, дори и само след една наша среща. Често, когато се видим отново с някой от тях след много години, те разказват невероятни истории за извършената от тях промяна. Психотерапевтът е спътник, с когото по-успешно може да преминем през трудните моменти в живота си по начин, който ни прави по-мъдри и добри. Докога ще вървим заедно обаче, всеки избира сам.
Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.
сексолог – психотерапевт

Емоционалната себерегулация – ключ към успешната сексуална изява

2 години ago · · 0 comments

Емоционалната себерегулация – ключ към успешната сексуална изява

Днес преобладаващата част от лекарите, определящи себе си като експерти в областта на сексуалната медицина, са склонни да интерпретират сексуалните проблеми като нарушения във функционирането на половите органи или на организма като цяло, предизвикани от различни болестни процеси. Следването на тази медикалистична традиция изисква във всеки случай на „сексуален проблем“, диагностичният процес да започне с щателно отхвърляне на всички възможни патологични причини, които потенциално по силата на статистическата вероятност биха могли да причинят нарушението. В резултат от тази повсеместна медицинска практика, потоци от напълно здрави хора сноват от кабинет на кабинет, инвестират в излишни медицински изследвания и съмнителни терапии, а крайният резултат от всичко е – „няма ти нищо“ или „всичко е на психична основа“, от което естествено не следва и никаква промяна.
За разлика от този конвенционален медицински подход, третиращ „психиката“ като някаква неведома същност, заровена в основата на нищото, цялостният, интегративен поглед към човека разбира благополучието ни в неразривна връзка между нашето съзнание (мислите, преживяванията и поведението ни), нашите взаимоотношения със значимите за нас други хора и процесите, протичащи в мозъка и в тялото ни.
Ако погледнем от тази позиция предизвикателствата в сексуалната изява и интимния живот, бихме осъзнали фактът, че повечето от т.н. „сексуални проблеми“ са проблеми в емоционалната саморегулация и способността на интимните партньори да създават обща еротична атмосфера в интимното общуване. Казано по друг начин – повечето от проблемите с ерекцията не са проблеми на члена и на неговата способност да еректира (доказателство за това са добрите спонтанни ерекции и ерекции, получавани при обстоятелства, изключващи тревога). Тези проблеми всъщност са затруднения на интимните партньори да създадат непринудена еротична атмосфера в общуването си. Причина за това от една страна е страхът от провал, който затваря сетивата ни за еротичното, а от друга – липсата на умение за активно създаване на еротична атмосфера и споделено от партньорите еротично преживяване.
По аналогичен начин биха могли да се преформулират и преобладаващата част от случаите с „липсващо“ или „понижено“ сексуално желание (либидо), затруднено овлажняване (лубрикация) при жената или затруднено достигане до сексуална удовлетвореност и оргазъм. С някои уговорки по същия начин и затрудненият контрол върху еякулацията би могъл да се разглежда като затруднена емоционално-еротична регулация, свързана с емоционалния самоконтрол .
През последното десетилетие изследванията в областта на саморегулацията (self-regulation) и по-специално – на емоционалната регулация (emotional-regulation) нарастват лавинообразно. Заедно с тях се появяват и нови, все по-ефективни терапевтични подходи, които позволяват убедително да отхвърлим идята, че сме безпоможни жертви на нашите емоции. Следвайки постиженията на съвременната невронаука и наука за човешките преживявания и поведение, ние може да овладеем изкуството да използмаме съзнателно силата на преживяванията си за по-успешно постигане на най-важните цели в живота ни – здравето, благополучието, пълноценните човешки отношения.
В основата на теорията за емоционалната саморегулация стои разбирането, че нашите преживявания са тясно свързани с начина ни на мислене, с нашите ценности и заучени модели на поведение и разбира се, с непосредственото общуване и отношения, които изграждаме с другите хора. Ако конкретизираме тази постановка в областта на сексуалността, то логично е да приемем, че наличието или липсата на сексуално желание, появата, «задържането» или загубата на ерекция, както и «получаването» на оргазъм, са все феномени, обусловени от способността ни да долавяме, да разбираме и съзнателно да регулираме еротичните си преживявания и взаимоотношения. Подобно на други сфери на човешката компетентност, като емоционалната и социалната компетентности, сексуалната и еротичната компетентност, както и компетентността в областта на интимното партниране са качества, които всеки от нас би могъл да изгражда съзнателно през целия си живот. Именно тук е и възможността да ставаме все „по-добри“ любовници. Това категорично не означава да се превръщаме в безотказни секс-машини, а да повишим емоционалната си чувствителност и позитивна ангажираност с общия еротичен контекст, да познаваме по-добре собствените си еротични преживявания, предпочитания и стилове, да избягваме поведения и реакции, които биха наранили ненужно партньорите ни и в същото време да овладеем магията на еротичното привличане и „поканване“ за съвместно преживяване на вълнуващи интимни мигове.
В ценностен план това, което подобрява емоционално-еротичната регулация е приемането на сексуалната близост предимно като възможност за споделяне на удоволствие и израз на нежност и ласка. Вместо да гледаме на секса като на „работа“, която трябва да се свърши, като „семейно задължение“, което трябва да се изпълнява или като на „изпит“, в който нямаме право на провал, ние бихме могли да се вгледаме по-добре един в друг с любов и готовност да споделим потребността си от най-съкровена човешка близост.
Много от баналните поведенчески модели на сексуално поведение директно ни вкарват в капана на „сексуалните проблеми“. Затова е добре да разпознаваме „фолк-сексологията“, шумно проповядвана от медийни „звезди“ с не съвсем добър български. Вместо да следваме натрапваните „препоръки“ за съблазняване и сексуално омагьосване, по-добре ще е да сме по-открити, откровени и чувствителни, към това, което сме готови да споделим по между си.
Естествено, акцентът върху преживяванията и отношенията в никакъв случай не означава да загърбим телесното си благополучие. Добрата физическа форма, здравословното хранене, активният двигателен режим, са неотменима предпоставка за удовлетворяващия сексуален живот. Затова е уместно и използването на подходящи хранителни добавки, които ефективно повишават физическия ни тонус, възстановяват сексуалното желание след преживян стрес, създават увереност и сигурност в собствените ни възможности.
Ние сме единна цялост от мисли, преживявания, поведение, взаимоотношения и телесни реакции, затова колкото по-добре разбираме и сами регулираме хармоничното взаимодействие между тези фактори, толкова по-удовлетворени ще сме от интимния си живот.

Доц. Д-р Румен Бостанджиев, д.м.

Има ли химия в любовта

2 години ago · · 0 comments

Има ли химия в любовта

Пролетта все по-убедително напомня за себе си, а заедно с нея се събуждат и живителните сили на любовта във всеки от нас. Еротичните пориви са един от най-ярките изрази на виталността, затова никак не е чудно, че погледът ни все по-жадно търси и открива женските прелести. И когато наистина сме впечатлени от тях, обикновено възкликваме – „тук има химия“. Наистина ли е това е така?
Ако следваме гносеологичната логика, в основата на материалните процеси е физиката. По-висшето ниво на организация е химичното, следвано от биологичното, психичното и социалното. Този научен модел прилича на луковица, изградена от няколко напластени слоя. Нека да отлюспим един по един тези слоеве за да видим какво се крие в ядрото на любовната магия.
Да започнем от физиката. Когато една жена ни плени с присъствието си, със сигурност става въпрос за своеобразен магнетизъм. Ние се чувстваме засмукани от мощното и силово поле като желязна стружка, уловена от мощен магнит. Не случайно още в първата половина на двадесети век, създателят на Ролевата теория и Психодрамата – Джейкъб Леви Морено говори за т.н. „теле процеси“. С този термин той описва неведомите сили на привличане и отблъскване, които изграждат междуличностната гравитация. По нейната логика ние се свързваме с хора, които по незнайни причини ни обсебват и избягваме други, които сякаш са с противоположен заряд и ни отблъскват.
Еротичните отношения могат да се обяснят и като химични. Подобно на елементите в Менделеевата таблица, всеки от нас има специфичен афинитет за свързване с определен тип хора. С тях ние запълваме свободните си валенции и създаваме нови човешки съединения с различни нови качества. Понякога се образуват високо енергийни комбинации, които могат да се взривят и да ни унищожат, но в други случаи новообразуваната двойкова молекула е тежка и неконтакта, поради което се утаява на дъното на житейското русло.
Биохимичните обяснения на любовта са по-сложни. В тях централна роля играят хормоните, и невромедиаторите. Антроположката Хелен Фишър в забележителната си книга „Анатомия на любовта“ проследява как се променят доминиращите хормони в зависимост от това на какъв етап от развитието си е интимната връзка. Според нея решава роля за търсенето на партньор и за двата пола има хормона тестостерон. Той ни изпълва с напрежение и енергия за да преминем през девет планини в десета и да открием представители на другия пол. Тестостеронът обаче, е колкото мощен, толкова и не селективен. Той ни насърчава към сексуално действие, но когато пред нас са множество възможности, необходимо ни е още нещо за да изберем конкретен партньор. Именно тук се включва допамина – друг хормон, който запалва пламъка на романтичната любов. Докато тестостерона поддържа високия еротичен градус, допамина е този, които ни позволява сред множеството представители на другия пол да открием точно този или тази, които изведнъж засенчват всички останали и се превръщат в „нашата половинка“. Навярно за този избор роля има и астрономията, тъй като според представителите на астрологията, съчетаването на партньорите следва сложна логика, предопределена от разположението на звездите по небосклона. Нека обаче се върнем отново към биохимията, защото допамина е нож с две остриета. От една страна той включва на пълна мощност личностните ни двигатели за да прихванем и се свържем в любовен танц с еротичния ни избраник/избраница, но в същото време той ни кара да обезумеем от любов. Това безумие се проявява в идеализация на партньора и проектиране върху него на най-съкровените ни очаквания и мечти, което не винаги съответства на реалността.
Когато еволюционната цел е постигната и партньорите заживеят заедно, допамина отстъпва своята ръководна роля на друг много важен хормон – окситоцина. Той се отделя най-вече по време на пълноценно сексуално общуване и целта му е да спои още по-здраво емоционалната връзка между индивидите, които искат да останат заедно и като родители на създаденото от тях поколение. Преходът от царството допамина към царството на окситоцина е преход от първоначалната романтична влюбеност към зрялата любов, в която освен сексуалната страст, постепенно се развива интимността (чувството за духовна и емоционална свързаност) и взаимната отдаденост (съзнателният избор за поемане по общ път, който правят двамата партньори). Според Робърт Стърнберг това са трите фундамента, на които стъпва истинската любов. Дори и да приемем, че еротиччната страст зависи от „химията“, то очевидно само тя не стига за една пълноценна и щастлива връзка. Нещо повече – ако не желаем да сме жертви на химията, трябва да включим и съзнанието си. Съвременната междуличностна невро психология по неоспорим начин доказва как начина ни на мислене и преживяванията ни в контекста на общуването с другите хора, управляват „любовната химия“, а заедно с нея и всичко останало в тялото и живота ни. Оптимистичното послание в тези научни открития е, че ние не сме заложници нито на звездите, нито на хормоните нито на гените си. Съзнанието и човешките отношения са тези, които регулират телесните процеси и съдбата ни. Това заключение навярно би объркало свикналите да мислят, че „битието определя съзнанието“ и „съзнанието е отражение на материалния свят“. Познатите ни аксиоми от диалектическия материализъм днес се нуждаят от сериозно преосмисляне.
Доц. Д-р Румен Бостанджиев, д.м.

КОГАТО ЖЕЛАНИЕТО ЗА ДЕТЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПРОБЛЕМ

2 години ago · · 0 comments

КОГАТО ЖЕЛАНИЕТО ЗА ДЕТЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПРОБЛЕМ

Съкровената мисия на Любовта е сътворението на нов живот и на нов смисъл в живота. За много двойки обаче стремежът да имат свое дете може да се превърне в трудна задача.
Тривиалните медицински причини за т.н. репродуктивни проблеми отвеждат към упреци и заклинания от рода на „Защо чакахте толкова?“ и „На тези години шансовете за забременяване стават все по-малко“. Дори и да съдържат някаква доза истина, подобни прокоби вкарват партньорите във водовъртежа на нарастваща тревожност, взаимни обвинения и подозрения за това „в кого е вината“. Започва паническо лутане по различни „здравни пътеки“, които неусетно се събират в един добре трасиран и павиран със средствата на данъкоплатците и потърпевшите път към „асистираните репродуктивни технологии“.
Формално погледнато е чудесно, че съвременната медицина дава шанс на всяка двойка да има свое дете. Възниква обаче въпросът – това ли е оптималният път и реалната цена, която трябва да се плати за суверенното право на всеки човек да е родител?
Ако разграничим съвременната медицина, която разкрива все по задълбочено зависимостта на физиологичните процеси в организма от емоционалното ни състояние и преживявания, от агресивните практики на медицинската индустрия, ориентирана към съсловни и корпоративни печалби, със сигурност ще констатираме следното:
1. Една от съществените причини за създаване на репродуктивни проблеми е стресовото състояние, в което понякога преднамерено се вкарват и двамата партньори. Излишното медикализиране на темата с прибързания стремеж на всяка цена да се открие „болест“, драматично отнема еротичното от сексуалния контакт. Той престава да е споделена близост, нежност и удоволствие и се превръща в тежък, пораждащ паника, изпит.
2. Първата жертва на репродуктивната тревога е интимността. Волевото усилие за сексуален контакт като трансмисия на еякулата до влагалището изковава дамоклиев меч, който съсича не само еротичното желание и спонтанност, но и свързаните с него ерекция, еякулация, лубрикация и удовлетвореност. Преживяванията неловко отстъпват пред ултимативното изискване за действие, а резултатът е нарастваща тревога, несигурност, чувство за вина и страх от пореден провал. Колкото повече партньорите затъват в това тресавище, толкова по отчуждени и враждебни стават един към друг, подозрителността и чувството им за неадекватност и безсилие нарастват.
3. Стресова ситуация, в която се оказват и при двамата партньори, блокира репродуктивните процеси както при мъжа, така и при жената. За никой не е тайна, че един от задължителните ефекти на стреса е дисбаланс в нивата на половите хормони и при двата пола. Това категорично потиска не само сексуалното желание, но нарушава сперматогенезата при мъжа и овулацията при жената. Затова изолираната медикаментозна интервенция, без отчитане и промяна на емоционалния фактор, обикновено е неефективна.
Каква е алтернативата?
Забременяването е деликатен процес, който предполага строго съвпадение между момента на овулация, (който по правило е веднъж в месеца) и осъществен точно тогава сексуален контакт с еякулация. Ако не се вземат специфични мерки за установяване кога точно при жената настъпва овулацията, вероятността за „спонтанно „ забременяване при обичайните контакти на една двойка не е особено висока. Затова първата стъпка, когато желанието за бременност не се постигне след няколко месеца, е жената да установи кога предстои следващата овулация. Това може с точност да се прогнозира чрез съвременната ултразвукова диагностика, с която разполага всеки добър гинеколог. Вместо излишна паника и импулсивно тръгване по „здравни пътеки“ , много по-адекватно е, наред с обичайните си интимни контакти, ориентирани към взаимно удоволствие и близост, партньорите да установят и кога е моментът на овулацията, в който вероятността от оплождане е максимален.
Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.

ПРОФЕСИОНАЛНАТА ИЗЯВА В ЖИВОТА НА МЪЖА

2 години ago · · 0 comments

ПРОФЕСИОНАЛНАТА ИЗЯВА В ЖИВОТА НА МЪЖА

Според една от най-популярните теории, обясняващи взаимоотношенията в интимната двойка и семейството, решаващи за благополучието на тези общности са съизмеримите инвестиции и приноси, които страните правят в тях. Традиционно жената е по-ангажирана с грижата и отглеждането на потомството, докато от мъжа се очаква да бъде финансовата опора на семеството, защитникът и покровителят на майката и децата.
Колкото и да са променени тези традиционни модели в съвременния живот, представата за мъжественост и мъжка роля трудно могат да се отделят от качества като добро образование, стабилна и доходна професия, висок социален статус и авторитет в обществото. Именно тези качества придават на мъжа онази стабилност и сигурност, от която се нуждае партньорката не само когато е ангажирана с грижата за потомството, но и в други критични за семейството периоди.
В повечето „нормални“ общества връзката между доброто образование, стабилната и доходна професия, независимата позиция и добър социален статус са непосредствено взаимно свързани. Ако днес един млад мъж иска да постигне висок „партньорски рейтинг“ (качества, които го правят предпочитан партньор от жените), той трябва да придобие висше образование, да се ангажиран със сериозно кариерно развитие, упорито да следва амбицията за високи професионални постижения и основани на тях обществено признание, авторитет и статус. Този модел за изграждане на здравата мъжка идентичност предполага равностойно партниране от страна на жената както в областта на професионалното развитие, така и в бита и останалите сфери на съвместния живот. Обикновено при мъжът, който е приел професионалната си изява не просто като задача за оцеляване или самоцелно придобиване на материални средства, а като творческа възможност за личностното развитие, изборът на партньорка е ориентиран към равностойни жени, достатъчно зрели и самостоятелни за да изграждат една симетрична и равнопоставена връзка. Той има нужда от вдъхновение, а не от подчинение. Търси съдружие и подкрепа в инициативите си, а не слугиня, която да осигурява тила му.
Връзката между начина, по който мъжът гледа на професията си и очакванията, които има от интимната партньорка , могат да бъдат и много по-различни. Ето някои от типичните алтернативни варианти, с които често се срещам в терапевтичната си практика:
– Младият мъж е получил високия си материален статус на готово от родителите си, без да е положил никакви сериозни образователни инвестиции или други усилия за него. Очакванията на такъв мъж от партньорката са главно в посока на това тя да е послушна и работлива за да му слугува безропотно (на него и на рода му).
– Младият мъж по различни причини е безотговорен към личностното си развитие от малък. Бил е слаб ученик в училище, а след завършването му се ориентира към мимолетни трудови ангажименти, които не изискват висока квалификация, но и са ниско платени. Ако реши да придобие по-високи доходи, той се впуска в рискови начинания на ръба на престъпната дейност, а често и изцяло в нея. Дори и да се осигурят по-значителни средства по този начин, те за кратко време се пропиляват за безсмислено и показно потребление, тъй като няма цялостна стратегия за тяхно инвестиране в трайни ценности, ориентирани към развитие. Често такива мъже имат нужда от жена спасител, която да поема вместо тях тежките отговорности и рискове на живота. За продължителни периоди от време такива мъже са готови да бъдат издържани от своите половинки, а често предприемат и рисковани ходове (теглене на кредити) за тяхна сметка. При намиране на по-добра спонсорка, те не се колебаят да изоставят досегашните си спасителка, тъй като единствената им грижа е личното им благополучие.
– Има и мъже, които достойно осигуряват финансовата си независимост и мощ чрез върхова професионална изява. Тя има приоритетно значение в живота им и поради това, те ограничават всякакви останали ангажименти, които биха ги отклонили или ограничили. В живота на такива мъже, жената е просто домашна прислужница и гледачка на децата. При добро справяне с поставените и задачи тя е възнаградена от благодетеля си, но цената е пълен отказ от амбиции за личностно и професионално развитие. Не рядко в живота на такива изявени мъже се появяват и „метреси“, „музи“ или просто държанки. По традиция, датираща още от древния Рим, тези жени се ползват с по-висок социален статус от съпругите и понякога се радват на по-щедри дарове от страна на покровителите си. Всяка проява на индивидуалност и независим избор от страна на зависимата жена обаче се наказва жестоко. Обикновено силата на позицията и зависи или от еротичната и привлекателност, която за съжаление е в обратна корелация с възрастта и продължителността на връзката, или от уменията и да манипулира своя избранник , възползвайки се ловко от тайното си познание за неговите скрити слабости и странни пристрастия.
Картината е значително по-богата, но тази кратка илюстрация показва колко многообразна би могла да е ролята на професията в живота на мъжа и по колко различни начини тя може да се отразява върху партньорските му и семейни отношения. Затова, когато една жена се възхищава от професионалния блясък на любимия си, добре е да разбере как той е постигнал своя възход, до колко стабилна и перспективна е професионалната му позиция, каква е цената за това тя да бъде поддържана и развивана. Много важно е и това дали мъжът се нуждае от равностойно партниране в професионалното си развитие, за което е готов да предостави своята подкрепа на човека до себе си. Този въпрос е от значение за все по-голямата част от жените, които днес съзнателно избират да разчупят традиционните ограничения на женската роля и да развиват личностните и професионалните си възможности наравно с мъжете.
Доц. Д-р Румен Бостанджиев, д.м.

За т.н. “еректилна дисфункция”

2 години ago · · 0 comments

За т.н. “еректилна дисфункция”

Най-честият повод хората да търсят средства за подобряване на ерекцията са различни проблемни ситуации, традиционно етикирани със стряскащото клише „Еректилна дисфункция“
Какво всъщност стои зад това, внасящо ужас понятие, което агресивно бе натрапено през последните две десетилетия не само сред медиците, но и сред широката публика?
В медицинската практика под „дисфункция“ еднозначно се разбира „болестно нарушаване на дадена телесна функция“. Словосъчетанието „еректилна дисфункция“ ясно внушава идеята, че с този диагностичен етикет се означават различни патологични, болестни процеси в организма , които нарушават възможността на мъжа да „получава“ и „поддържа“ своята ерекция. Казано по-просто,внушението е, че мъж, който „не го вдига“ или „не го задържа вдигнат“ страда от „еректилна дисфункция.
На пръв поглед всичко изглежда логично. Има някои малки детайли обаче, които ако не бъдат отчетени, може да стигнем до напълно погрешни заключения:
1. „Вдигането и задържането“ на члена не е директен волеви акт (като вдигането на ръката, например). Получаването и поддържането на ерекцията е сложен психо-физиологичен феномен, който предполага наличие на еротично преживяване в специфичен междуличностен контекст на общуване между сексуалните партньори.
2. Най-честата причина членът „да не се вдига“ или „да пада“ не е наличието на болестен процес в организма, а компрометираното еротично преживяване, предизвикано от присъствието на различни неблагоприятни обстоятелства (тревожно самонаблюдение, очакване на неуспех, несигурна ситуация).
3. Блокирането на ерекцията или нейната загуба при споменатите неблагоприятни обстоятелства, категорично не е „дисфункция“(наличие на патологично увреждания в организма). Това е естествена и нормална психо-физиологична функция (реакция) на организма. Тя е присъща както на човека, така и на повечето висши животни и има задачата да пренасочи усилията на организма за бързо справяне със застрашаваща ситуация, което напълно изключва сексуалните реакции.
Осъзнаването на тези факти означава да променим заучените си автоматични реакции и мисли във всеки случай на разочарование от неосъществените ни сексуални амбиции. Първата стъпка е да си дадем ясна сметка какво се случва когато „едно го мислим, а друго става“.
И тук отново трябва да споменем душата (преживяванията ни), тъй като именно те са, които „вдигат и свалят“ члена. Добре би било преди да се паникьосваме, че ни е тръшнала „импотенцата“ и да хукнем обезумели към прехвалени урологични клиники за „пълни клинични изследвания“, най-напред да осъзнаем как се чувстваме в моментите, когато се опитваме „да го вдигаме и задържаме“, а той коварно ни предава. Ако евентуално емоционалният ни самоотчет не е надежден, достатъчно е да си зададем няколко ключови въпроса, чийто отговори биха ни спестили много ненужни драми:
1. Случва ли се члена да е в ерекция понякога при събуждане?
2. Случва ли се члена да е в ерекция при други обстоятелства, когато сме спокойни (при самозадоволяване, при други еротични стимулации)?
3. Случва ли се члена да е в добра ерекция преди конкретното намерение за проникване, след което срамежливо навежда глава?
Ако отговорът на тези въпроси е положителен, то очевидно не става въпрос за „еректилна дисфункция“, а за банална „засечка“, която се случва на всеки здрав мъж при опит да осъществи сексуален контакт в неблагоприятни емоционални, междуличностни или други обстоятелства.
Ако в подобна ситуация се опитаме заедно със сексуалната партньорка да излезем от омагьосания кръг на „тревожните опити“ за контакт, които все повече затягат примката на „провала“ и съвместно възстановим автентичното еротично преживяване, ориентирано към постигането на емоционална близост и готовност да се споделя чувствено удоволствие по най-различни начини, проблемът е на половина решен.
Важна подкрепа за излизане от капан,а са моментно използваните PDE5 инхибитори, съчетани с природни стимуланти от рода на Tailand Secrets. Следва да подчертаем, че това не е „лечение“, тъй като в случая нямаме болест. Става въпрос за изключително надеждна подкрепа, която позволява да се възстанови чувството за сигурност и спокойствие и така сексуалният контакт отново да е пълноценен.
Диагнозата „Еректилна дисфункция“ е коректно да бъде използвана единствено в редките случаи, когато ерекцията постепенно и необратимо се загубва при всякакви обстоятелства, в съчетание с данни за тежки сърдечно-съдови нарушения (напреднала хипертонична болест), данни за тежки усложнения на зле лекуван диабет, прием на високи дози антидепресанти, антипсихотици, антиконвулсанти и пр. В тези случаи консултацията със специалист в областта на сексуалната медицина (сексолог, уролог, ендокринолог, кардиолог) е задължителна, тъй като при ясно доказване на конкретни болестни увреждания в организма, съвременната сексуална медицина може да предложи достатъчно добри решения.
Добрата новина е, че описаните болестни увреждания са значително по-редки (особено при по-млади мъже). На всеки здрав мъж се случват „засечки“, които нямат нищо общо с „еректилната дисфункция“. Спокойната и конструктивна реакция на двамата партньори в подобни моменти, съчетана с подходяща медикаментозна подкрепа, би могла бързо и трайно да възстанови пълноценния интимен живот.
Д-р Румен Бостанджиев

ЦЕНАТА НА ЛУТАНЕТО

2 години ago · · 0 comments

ЦЕНАТА НА ЛУТАНЕТО

Всеки ден в кабинета си се срещам с мъже, които идват при мен след продължително лутане по какви ли не сайтове и форуми, препоръчващи им всевъзможни „вълшебни“ хапчета за „полова мощ
Първото условие за успешно справяне с неблагополучията в сексуалната изява е да назовем адекватно (просто, ясно и разбираемо) това, което ни се случва и така да формулираме конкретна и реалистична заявка за това, което искаме да променим. Огромната част от проблемите, с които идват мъжете при мен са свързани с банални засечки, които напълно тенденциозно през последните години бяха етикетирани от медиците като „еректилна дисфункция“. Тази зловеща диагноза стресира хората, а е известно, че в състояние на стрес човешкото съзнание се стеснява и се води единствено около най-примитивните поведенчески модели на реагиране. Един от най-деструктивните начини, по който може да посрещнем ситуационната невъзможност да получим ерекция или (недай си Боже) да я загубим преди или по време на сексуален контакт, е паническото решение, че това е симптом на някаква болест. И тъй като много мъже мразят да ходят по доктори, дори и само от страх да не чуят някаква ужасяваща диагноза, те веднага започват сами да търсят „лечението“. Най-лесната стъпка е към безкрайните рекламни сайтове в интернет, предлагащи чудодейни илачи. Но тук се включва втората митологема – „трябва да внимавам да не взема нещо твърде силно и опасно, по-добре да опитам най-напред с най-лекото и то еднократно“. Така човек започва да пазарува на сляпо, доверявайки се на какви ли не омайващи внушения. Когато самите ние не сме на ясно какво точно очакваме да постигнем с избраното от нас средство, обикновено не се получава нищо. Тогава опитваме със следващото и така докато разходите ни за справяне с баналния проблем придобият застрашителни размери. Когато без да искаме сме потвърдили максимата, че „Евтиното излиза по-скъпо“ може да решим, че е необходимо да тръгнем в друга посока.
За да излезем от тази безумна въртележка, която безпощадно изсмуква средствата ни, най-напред трябва да проумеем, че сексуалната ни изява не е само въпрос на „физиология“. Дали ще получим ерекция, с какво качество и продължителност ще е ерекцията ни, зависи преди всичко от това какво преживяваме, когато взаимодействаме с еротичната партньорка. Затова най-важният препъни камък, който следва да махнем от еротичното общуване е изпитната нагласа, с която всеки път подхождаме към леглото. Това не винаги е така лесно, както да се вземе хапче и то да реши проблема. Затова си струва да се потърси специализирана сексологична помощ, която да предложи алтернативни стратегии за излизане от капана.
Навярно тук някой сърдито би възразил – „Това са глупости. Пак ни баламосват, че всичко е само от главата“. Разбира се, че не е „само от (или в) главата“, защото съзнанието и тялото ни са неразривно свързани. Когато продължително време сме в стрес, тревожните ни преживявания променят съществено процесите в тялото ни. Една от тези промени е цялостното блокиране на сексуалната ни активност, свързана с понижено желание за интимна близост, по-редки и по-слаби ерекции. Но това не са симптоми на болест а част от обичайната физиологична реакция на стреса. Това разбиране ни позволява да атакуваме стреса, породен от „засечката“, не само чрез промяна в начина ни на мислене, преживяване и взаимодействие с партньорката, но и чрез конкретна физиологична подкрепа. Психотерапевтичната помощ и приема на подкрепящи сексуалността средства не си противоречат, а взаимно се допълват.
Тук е важно обаче да знаем, че еднократният прием на каквито и да са фармацевтични средства и хранителни добавки трудно може да даде очаквания траен резултат. Тъй като става въпрос за пренастройване на организма на по-високо ниво на сексуално функциониране, което е било нарушено в стресовата ситуация, фармакологичната подкрепата следва да е до възстановяване на изходното ниво преди стреса. Затова оптималният вариант е средство, което предоставя както непосредствен позитивен ефект, скоро след прилагането, така и ефект на позитивно натрупване при по-продължителен прием. Точно такова средство е хранителната добавка „Тайната на мъжкото удоволствие“. Този продукт включва съставки, които осигуряват едновременно както непосредствено съдоразширяващо и енергитизиращо действие (безценни при приема му, непосредствено преди контак), така и траен стимулиращ ефект върху сексуалната активност и сперматогенезата, който се получава при по-продължителен прием. Тези, които обичат равносметките , лесно могат да калкулират колко биха спечелили ако вместо да изпробват целия спектър от всевъзможни „стимуланти“, рекламирани в мрежата, предпочетат изпитано средство с клинично доказан ефект.
Доц. Д-р Румен Бостанджиев, д.м.

Емоционалната себерегулация – ключ към успешната сексуална изява

2 години ago · · 0 comments

Емоционалната себерегулация – ключ към успешната сексуална изява

Днес преобладаващата част от лекарите, определящи себе си като експерти в областта на сексуалната медицина, са склонни да интерпретират сексуалните проблеми като нарушения във функционирането на половите органи или на организма като цяло, предизвикани от различни болестни процеси. Следването на тази медикалистична традиция изисква във всеки случай на „сексуален проблем“, диагностичният процес да започне с щателно отхвърляне на всички възможни патологични причини, които потенциално по силата на статистическата вероятност биха могли да причинят нарушението. В резултат от тази повсеместна медицинска практика, потоци от напълно здрави хора сноват от кабинет на кабинет, инвестират в излишни медицински изследвания и съмнителни терапии, а крайният резултат от всичко е – „няма ти нищо“ или „всичко е на психична основа“, от което естествено не следва и никаква промяна.
За разлика от този конвенционален медицински подход, третиращ „психиката“ като някаква неведома същност, заровена в основата на нищото, цялостният, интегративен поглед към човека разбира благополучието ни в неразривна връзка между нашето съзнание (мислите, преживяванията и поведението ни), нашите взаимоотношения със значимите за нас други хора и процесите, протичащи в мозъка и в тялото ни.
Ако погледнем от тази позиция предизвикателствата в сексуалната изява и интимния живот, бихме осъзнали фактът, че повечето от т.н. „сексуални проблеми“ са проблеми в емоционалната саморегулация и способността на интимните партньори да създават обща еротична атмосфера в интимното общуване. Казано по друг начин – повечето от проблемите с ерекцията не са проблеми на члена и на неговата способност да еректира (доказателство за това са добрите спонтанни ерекции и ерекции, получавани при обстоятелства, изключващи тревога). Тези проблеми всъщност са затруднения на интимните партньори да създадат непринудена еротична атмосфера в общуването си. Причина за това от една страна е страхът от провал, който затваря сетивата ни за еротичното, а от друга – липсата на умение за активно създаване на еротична атмосфера и споделено от партньорите еротично преживяване.
По аналогичен начин биха могли да се преформулират и преобладаващата част от случаите с „липсващо“ или „понижено“ сексуално желание (либидо), затруднено овлажняване (лубрикация) при жената или затруднено достигане до сексуална удовлетвореност и оргазъм. С някои уговорки по същия начин и затрудненият контрол върху еякулацията би могъл да се разглежда като затруднена емоционално-еротична регулация, свързана с емоционалния самоконтрол .
През последното десетилетие изследванията в областта на саморегулацията (self-regulation) и по-специално – на емоционалната регулация (emotional-regulation) нарастват лавинообразно. Заедно с тях се появяват и нови, все по-ефективни терапевтични подходи, които позволяват убедително да отхвърлим идята, че сме безпоможни жертви на нашите емоции. Следвайки постиженията на съвременната невронаука и наука за човешките преживявания и поведение, ние може да овладеем изкуството да използмаме съзнателно силата на преживяванията си за по-успешно постигане на най-важните цели в живота ни – здравето, благополучието, пълноценните човешки отношения.
В основата на теорията за емоционалната саморегулация стои разбирането, че нашите преживявания са тясно свързани с начина ни на мислене, с нашите ценности и заучени модели на поведение и разбира се, с непосредственото общуване и отношения, които изграждаме с другите хора. Ако конкретизираме тази постановка в областта на сексуалността, то логично е да приемем, че наличието или липсата на сексуално желание, появата, «задържането» или загубата на ерекция, както и «получаването» на оргазъм, са все феномени, обусловени от способността ни да долавяме, да разбираме и съзнателно да регулираме еротичните си преживявания и взаимоотношения. Подобно на други сфери на човешката компетентност, като емоционалната и социалната компетентности, сексуалната и еротичната компетентност, както и компетентността в областта на интимното партниране са качества, които всеки от нас би могъл да изгражда съзнателно през целия си живот. Именно тук е и възможността да ставаме все „по-добри“ любовници. Това категорично не означава да се превръщаме в безотказни секс-машини, а да повишим емоционалната си чувствителност и позитивна ангажираност с общия еротичен контекст, да познаваме по-добре собствените си еротични преживявания, предпочитания и стилове, да избягваме поведения и реакции, които биха наранили ненужно партньорите ни и в същото време да овладеем магията на еротичното привличане и „поканване“ за съвместно преживяване на вълнуващи интимни мигове.
В ценностен план това, което подобрява емоционално-еротичната регулация е приемането на сексуалната близост предимно като възможност за споделяне на удоволствие и израз на нежност и ласка. Вместо да гледаме на секса като на „работа“, която трябва да се свърши, като „семейно задължение“, което трябва да се изпълнява или като на „изпит“, в който нямаме право на провал, ние бихме могли да се вгледаме по-добре един в друг с любов и готовност да споделим потребността си от най-съкровена човешка близост.
Много от баналните поведенчески модели на сексуално поведение директно ни вкарват в капана на „сексуалните проблеми“. Затова е добре да разпознаваме „фолк-сексологията“, шумно проповядвана от медийни „звезди“ с не съвсем добър български. Вместо да следваме натрапваните „препоръки“ за съблазняване и сексуално омагьосване, по-добре ще е да сме по-открити, откровени и чувствителни, към това, което сме готови да споделим по между си.
Естествено, акцентът върху преживяванията и отношенията в никакъв случай не означава да загърбим телесното си благополучие. Добрата физическа форма, здравословното хранене, активният двигателен режим, са неотменима предпоставка за удовлетворяващия сексуален живот. Затова е уместно и използването на подходящи хранителни добавки, които ефективно повишават физическия ни тонус, възстановяват сексуалното желание след преживян стрес, създават увереност и сигурност в собствените ни възможности.
Ние сме единна цялост от мисли, преживявания, поведение, взаимоотношения и телесни реакции, затова колкото по-добре разбираме и сами регулираме хармоничното взаимодействие между тези фактори, толкова по-удовлетворени ще сме от интимния си живот.

Доц. Д-р Румен Бостанджиев, д.м.