1. Трябва ли според Вас сексуалното образование да стане задължителна част от образователната програма в училищата?
Вече тридесет години се опитваме да убедим образователното ни министерство, че нашите деца се нуждаят от компетентност в областта на междуличностните отношения. Разполагаме с категорични научни данни, че отсъствието на партньорска компетентност създава сериозни рискове за здравето и благополучието на младежите (нежелани бременности, венерически болести, сексуално насилие, ранни раждания и неуспешни семейни отношения). В стратегически план дефицитите в тази изключително важна част от живота на всеки човек кореспондират с влошено психично здраве, проблемна професионална реализация и просперитет, проблемни семейни отношения и сериозни затруднения при отглеждането и възпитанието на децата в семейството.
Казано на кратко – системното образование в областта на личните отношения и сексуалността е абсолютно необходимо и то от десетилетия е въведено като задължителен елемент в образователните системи на САЩ и повечето скандинавски страни. Ефективността на това образование е недвусмислено научно доказана.
Как обаче това образование да се въведе в нашето образование? Ключово значение за ефективността на подобна активност е професионалната подготовка и опит на образователните кадри, които ще бъдат ангажирани с осъществяването и. За съжаление, учителите у нас не получават специализирана професионална подготовка в тази насока нито на университетско ниво, нито в процеса на следдипломната си квалификация. При това положение прибързаното разпореждане за „задължителен предмет“, за който няма подготвени преподаватели, би довело до профанизация. Импулсивността, с която се хвърлят подобни предложения в медиите, без никакво експертно обсъждане, създава сериозни съмнения, че някой от власт имащите у нас в момента има сериозно намерение да предприеме каквото и да е в тази насока.
2. Каква е оптималната възраст на учениците, за да имат в програмата такива часове?
Изграждането на партньорска компетентност е динамичен процес с множество специфични задачи в различните възрастови периоди, през които преминават подрастващите. Усвояването на партньорската компетентност не би могло да стане единствено чрез традиционните дидактични подходи, използвани в училище. В страните, където подобни програми са доказали своята ефективност, това се постига чрез съчетаване на класната и извънкласна работа със специализирани програми. Става дума за активности, съобразени с познавателните възможности и приоритетите на децата от предучилищна възраст до завършване на висшето образование. Много важно е в този процес да бъдат ангажирани и родителите, които също се нуждаят от професионална подкрепа, особено при наличие на различни проблемни ситуации.
3. Какви специалисти според Вас ще бъде подходящо да им преподават?
В съвременното здравно и сексуално образование присъстват различни елементи, които се осъществяват от различни специалисти. У нас вече има традиция здравното образование да е застъпено в учебния предмет „Биология и здравно образование“ за 8 и 9 клас. Като съавтор на един от учебниците по този предмет, аз се постарах в разделите за половата система да включим важните теми за сексуалното развитие и отговорното сексуално поведение. По тези въпроси обаче не всички учители по биология имат достатъчно актуална информация и умения за работа, което налага допълнителна подготовка.
Голяма част от образователните активности в областта на партньорската компетентност изискват използване на интерактивни образователни подходи, различни от тези,които са обичайни за рутинната работа в клас. Тези инициативи биха могли да се провеждат успешно от училищните психолози, ако те имат необходимата квалификация и опит. Класните ръководители пък могат да се включат в процеса на взаимодействие на родителите при различни проблемни ситуации. Важно е и активното партниране с общността на семейните психотерапевти у нас, към които биха могли да се насочват родителите на деца в риск и с проблемно поведение. Сексуалното образование не е проста задача, за която един единствен вид специалисти биха могли еднолично да поемат цялата отговорност. То изисква добре съгласувани екипни действия.
4. Има ли в България достатъчно подготвени кадри, на които може да се разчита в тази насока?
За последните тридесет години, през които съм ангажиран с разработването и провеждането на различни инициативи в областта на сексуалното образование у нас, мога спокойно да заявя, че разполагаме с необходимия научен потенциал от педагогически , психологични и медицински специалисти, които са в състояние да създадат цялостна ефективна система за сексуално образование у нас
Предизвикателството е в това как този експертен опит би могъл да се мултиплицира чрез системна професионална квалификация на педагогическите и психологични кадри в образованието. Реализирането на подобен проект е преди всичко въпрос на политическа воля и ясна управленческа визия от страна на администраторите, които носят отговорност.
Странното в конкретната ситуация, че инициативата идва не от страна на образователното министерство, а от омбуцмана и то под ясен ситуационен натиск. Още по-странно е, че основният „мотив“ за аргументиране нуждата от сексуалното образование е изфабрикуваната „новина“ за ранната сексуална активност на подрастващите в България. Дори и за непрофесионалистите е ясно, че става дума за поведението на две абсолютно различни групи млади хора. В ромската общност от години е обществена тайна, че именно на 13 години повечето момичета биват продавани и сватосвани противно на установените законови норми с страната, които определят това действие като престъпление. Сексуалното поведение на подрастващите от българската и турската етнически общности се характеризира със започване на полов живот до две години по-късно от техните връсници в Западна Европа. Този факт е научно установен още преди тридесет години и не е претърпял съществена промяна.
Използването на подобни фалшиви аргументи компромитира цялата идея за някакво „задължително“ сексуално образование. Промяната на случващото се в ромската общност е изключително сложен процес, който предполага продължителна и комплексна активност в посока на културното приобщаване. „Ранният полов живот“ със сигурност не е приоритетният проблем за младежите с не ромски произход. В тази общност основният акцент следва да се поставя върху личната отговорност и изграждането на партньорска компетентност.
Като експерт с над тридесет годишен опит в областта на сексуалното образование няма как да не изразя съжаление за това, че отговорни политически фигури импулсивно и без никакво разбиране хвърлят измислени новини и странни предложения в медиите. Образованието на нашите деца е достатъчно отговорна и важна тема за да се използва по този спекулативен начин в политическия PR. Време е управляващите да проявяват елементарно уважение към професионалната експертиза преди да провеждат активни мероприятия в области, в които са очевидно некомпетентни.
Доц. Д-р Румен Бостанджиев, д.м.
