I agree with Terms and Conditions and I've read
and agree Privacy Policy.

Schedule a Visit

Nulla vehicula fermentum nulla, a lobortis nisl vestibulum vel. Phasellus eget velit at.

Call us:
1-800-123-4567

Send an email:
monica.wayne@example.com

Любовният триъгълник

2 години ago · · 0 comments

Любовният триъгълник

В любовната геометрия логиката, която изгражда различните фигури е най-разнообразна. Случва се изначално партньорите да се свързват в съвместно съжителство по мотиви, нямащи нищо общо с любовта и еротичното привличане. Така в миналото родителите са женели децата си, отчитайки основно икономическите изгоди от брака. В подобна връзка и двамата партньори са се чувствали сексуално и емоционално неудовлетворени и са търсели възможности за компенсация. За мъжете това е било сравнително лесно, но жените са били обект на строг контрол и санкции. Двойният морал, характерен за патриархалната култура, е приемал изневярата като нещо едва ли не престижно за мъжа, но напълно недопустимо за жената. Днес тези традиционни норми се променят и все по-голямо значение при определяне отношението ни към любовния триъгълник придобиват мотивите на участващите в тях партньори
При много двойки, събрали се по любов, дългогодишната връзка се оказва непосилно изпитание. Те не успяват да преодолеят успешно неизбежните конфликти в семейния живот. С годините натрупаното напрежение, негативизъм и отчаяние довеждат до отчуждение, разреждане или прекратяване на сексуалните контакти. Често партньорите в такива двойки са раздвоени между моралния ангажимент към семейството и желанието да избягат в друга връзка, в която да намерят липсващата им интимна близост. Създаването на любовен триъгълник, най-често с друг неудовлетворен от брака си човек, е компромисно решение в стила „и вълкът сит и агнето цяло“.
Други семейни двойки остават заедно дори и при пълна взаимна нетърпимост и открито враждебни отношения. При тях раздялата е невъзможна поради размити граници и манипулативна взаимозависимост. Не рядко натискът на роднини и близки също възпрепятства раздялата и кара такива хора да търсят спасение в краткотрайни или по-продължителни паралелни връзки.
Колко дълго те ще просъществуват зависи от това дали и двамата участници в тях са семейни, умеят ли добре да се прикриват и да балансират лоялността спрямо двамата партньори, с които имат отношения. Макар и формално подобно поведение да противоречи на официалния морал, за много съпрузи това е начин да съчетават съвестното изпълнение на семейните ангажименти (присъщо на традиционната нравственост) с по-модерната индивидуалистична потребност от пълноценен личен живот, изпълнен с любов, еротична ласка и взаимност.
Възможните развития при разкриване на подобни паралелни връзки са поне две. Първият вариант включва преминаване през драматичен период на равносметка и взаимно осъзнаване на грешките. В болката от разкритата изневяра много хора откриват колко дълбока и силна е емоционалната им привързаност към другия. Това може да ги мотивира да търсят неизползвани възможности и да изградят наново интимното пространство помежду си. Тази задача трудно се постига без професионална семейно терапевтична помощ. Опитът ми обаче категорично показва, че преосмислянето на връзката след разкрита и прекратена паралелна афера, не рядко отваря нова, по-смислена и мъдра страница в семейния живот.
В други случаи разкриването на изневярата е повод за тежки семейни драми и взаимни обвинения, завършващи с раздяла или развод. Ако партньорите все пак запазят взаимно уважение и се въздържат от наказателни удари, раздялата и за двамата би могла да е начало на друга по-успешна връзка.
Създаването на любовни триъгълници може да има и по-специфични мотиви. Нерядко единият от партньорите решава да „натрие носа“ на другия като демонстративно афишира еротичната си връзка с трето лице. Наивно се вярва, че това „ще разпали страстите“ при отегчени от безделието и липсата на истински чувства двойки. По-често обаче, подобен еротичен шантаж е израз на груба борбата за власт и надмощие. При това притискане в стил „Ако не изпълниш желанията ми, аз ще спя с друг/друга“ брутално се погазват всякакви чувства и морални норми. Преднамерено партньора се унижава и му се причинява болка с цел да бъде наказан за неподчинението или да бъде принуден да се подчини. Не случайно тези любовни драми завършват с грозни публични скандали, с грубо насилие и дори посегателства върху живота.
В каквито и конфигурации да се вписват отношенията с интимните ни партньори, взаимното уважение и зачитане са неотменими условия. Дали и до кога ще сме щастливи с човека до нас зависи основно от това, дали заедно и постоянно се грижим за общото ни благополучие.

Смисълът на изневярата

2 години ago · · 0 comments

Смисълът на изневярата

Една от задачите в терапевтичната ни работа е да помогнем на хората, да си задават истински смислените въпроси
„Защо той ме изостави? Защо не ми вдига повече телефона? Как да престана да мисля повече за него?“.
С тези терзания бе дошла поредната ми пациентка. Симпатична жена в края на четиридесетте. След почти двадесет години верен съпружески живот, тя се бе отдала на мимолетна авантюра с бивш приятел. От години живеела спокойно със съпруга си без интимности и сексуални изкушения. Напълно приела мисълта, че животът и може да мине и без тази подробност. Това бил примерът на нейната майка и баба. И макар, че определи отношенията със съпруга като приятелски, в разговора ни стана ясно, че през годините, към него е натрупала толкова негативизъм, че никакъв еротичен порив не може да пробие през него.
Привидната и идилия била взривена от неочаквана страст. С огромна изненада в новата връзка тя се открила напълно непозната – освободена, витална, желана. Отношенията им обаче скоро била разкрити от съпругата на любовника. Последвала брутална намеса, след която неговият телефон замлъкнал. И така вече втори месец разплакана и объркана тя не знаеше на къде да продължи в живота си.
Опитах се да предложа различен поглед към ситуацията като подчертах, че болката от тази раздяла навярно е цената, за новата перспектива, която е открила пред себе си. Естествено бе да я попитам какво я задържа все още при съпруга и. Отговорът бе категоричен – „Страхът. Страхът, че ще остана сама“. Последваха разкази за съдбите на нейни приятелки, потънали в блатото на самотата и житейската безпомощност след развода. Веднага обаче тя добави, че в тяхното семейство тя е икономически силната фигура, че живеят в нейно жилище и че няма какво да делят ако се стигне до развод. Дори нямат деца.
Тези подробности още повече засилиха недоумението ми. Но този опит да префокусирам вниманието и изглежда бе прибързан. Тя отново ме върна в темата „Защо той не ми вдига телефона?“. Усетих, че е твърде рано от първата среща да навлизаме в тежките екзистенциални измерения на представения сюжет. Съзнанието и все още кървеше и отворената рана от внезапната раздяла трябваше да се обработи с предимство. Болката в тези случаи е неизбежна и единственото, което може да се направи е тя да се изправи пред нея и да я осмисли. Обясних и, че всяко наше преживяване има своята логика. Болката би могла да е предупреждение за това, което не бива да пропускаме в живота си.
Тази интерпретация определено и хареса. Усетих, че има за какво да се хване, преди да последва новите посоки за размисъл, които и подсказах. Беше и необходимо време за да измине своя път. А аз останах с надеждата, че скоро ще се видим отново за да продължим разговора.

Румен Бостанджиев