I agree with Terms and Conditions and I've read
and agree Privacy Policy.

Schedule a Visit

Nulla vehicula fermentum nulla, a lobortis nisl vestibulum vel. Phasellus eget velit at.

Call us:
1-800-123-4567

Send an email:
monica.wayne@example.com

За любовта, брака и семейството

1 година ago · · 0 comments

За любовта, брака и семейството

Говори се, че за нас, българите, семейството е нещо свято – ценност, която поставяме над всички останали. Ако парафразираме обаче поговорката „Домът е там, където е сърцето ми“, колко от нас с ръка на сърцето си биха казали, че то е там, където е тяхното семейство?
По традиция ние свързваме семейството с брака. Църквата ни учи, че единствено тайнство на брака благославя връзката между мъжа и жената пред Бога. Единствено чрез брак може да създадем християнско семейство, в което да родим и отгледаме децата си. Векове наред обаче, предците ни са били женени не по любов, а по разумно договаряне. Тайнството на бракосъчетанието ги е събирало не с тези, който са на сърцето им, а с посочените от родителите им. Така любовта по правило е оставала извън брака. Възпявали са я като кратък пролетен цъфтеж преди сватбата или като сладка болка и неосъществен копнеж, далеч от тегобите на семейния живот. Ежедневният бит на семейния българин не е предвиждал плътски удоволствия у дома. Сексът е бил главно с цел зачеване, а любовта между съпрузите се е схващала предимно като взаимна вярност и посветеност на общото оцеляване и благополучие.
Религиозната догма е заклеймявала секса като първороден грях. Плътската наслада е обявявана за греховна и от нея праведният човек всячески е трябвало да се пази, дори и в семейството. Така еротичното в традиционната представа на българина неотменно е асоциирано с нещо срамно, нечистиво и забранено. То е имало място единствено в греховното, скрито от обществото и забулено с табута и тайни пространство извън семейството. Макар и изключително витален и изпълнен със сексуална енергия, традиционният българин е бил еротично свит и непохватен, според видни наши народопсихолози.
Независимо от колосалните социални и културни промени у нас през последното столетие, тази традиционна представа за семейния живот е жива и днес. Много представители и на съвременните поколения свързват брака с формално задължение. Приемат го като „гробница на любовта“. За разлика от предишните генерации обаче, съвременният млад човек има изострена потребност от еротично-чувствени преживявания. Той не си представя пълноценния живот в семейството без сексуална удовлетвореност.
Проблемът възниква, когато идеалът за „страхотен секс“ се свързва единствено със страстните пламъци на любовта от периода, когато партньорите не са ангажирани със съвместно съжителство, общ бит и грижа за деца. Въпреки, че задълбочаването на интимните отношение спонтанно води до желание за повече време прекарано заедно, страхът че обвързването ще „задуши“ еротичната любов при много хора нараства.
Опасението, че с времето страстта неизбежно угасва (особено в семейния живот) се основава на представата, че еротичната страст е нещо напълно независимо от поведението на партньорите. Нея или я има, или я няма. Това впечатление е валидно за първоначалния етап от развитието на една интимна връзка, но всеки човек с партньорски опит е разбрал, че когато хората заживеят заедно, възможностите за еротична близост неусетно се изтласкват в периферията на съвместния живот. Ако двамата държат интимността и пълноценната еротична близост да се запази и да се развива в отношенията им, те трябва да полагат активни усилия в тази посока. Простичка истина, която е от ключово значение за това, дали с времето на съвместния живот любовта ще „изгори“ или като старото вино- ще стане по-силна, и дълбока.
Когато човек не осъзнава личния си принос за запазване и развитие на еротичната връзка, той лесно попада в заблудите на „фолк“ психологията. Една от тях гласи, че ако искаме да запазим любовта жива, просто не трябва да се женим. Твърде елементарно вярване, зад което често се крият и други нелицеприятни истини. Много партньори така прикриват дори и от себе си факта, че отказът от сключване на граждански брак е всъщност отказ от обвързване, свързан със страх от поемане на неизбежната отговорност на съвместния живот. Усещането, че отсъствието на брак те прави някак по-малко женен е достойно за усмивка. Реално брачният договор днес е ясен знак за отговорностите, които поемаш. Този договор по всяко време и безусловно може да се прекрати, стига която и да е от страните да пожелае това. Опитът красноречиво показва, че отсъствието на брачен договор не създава особени предимства при евентуална раздяла на партньори, а дори може да усложни нещата, ако те вече са станали родители.
През последните години в световен мащаб ставаме свидетели на нов феномен. Докато преди няколко десетилетия хората са сключвали брак за да обявят намерението си за създаване на семейство, днес все повече двойки сключват брак след като вече са живели достатъчно време заедно, създали са потомство и желаят чрез брака да узаконят вече създаденото от тях семейство.
Какъвто и вариант да се избере е ясно, че същественият въпрос е не наличието или отсъствието на брак, а реалната отговорност и обвързаност, която двамата приемат във връзката си. Съвременната представа за любовта е доста различна от романтичните илюзии, характерни за миналите векове. Според Робърт Стърнберг истинската любов неотменно включва освен чувствената страст и емоционалната интимност, още – взаимната отдаденост и ангажираност, съзнателният избор да поемеш дългосрочна отговорност за общото благополучие. В този контекст любовната връзка, основана единствено на страстта и интимността е нещо красиво, вълнуващо, но тя е присъща по-скоро за млади двойки, в които партньорите нямат още ясна представа, какво им предстои и какво искат от живота. Повечето хора в началото на зрялата си възраст изпитват потребност от трайна свързаност с интимния си партньор. Това е важна предпоставка за да могат да поемат родителска роля и дългосрочен ангажимент за създаване на общ дом и семейство.
За разлика от традиционната представа, съвременната идея за брака и семейния живот не изключва еротично-чувствената връзка между партньорите. Точно обратното – интимната близост днес се приема като първостепенно условие за пълноценния живот в семейството, като гаранция за добро здраве и дълголетие, за успешна професионална реализация, и ефективно родителство. Разликата с миналото е и в това, че образованият съвременник не приема еротичната страст единствено като „тръпка, която или я има, или я няма“. Ако партньорите наистина желаят качеството на интимния им живот да остане високо, те неизбежно и взаимно следва да се грижат за него. Именно тук е ключът за запазване на любовната тръпка. С брак или без брак, отношенията ни с интимния партньор няма как да бъдат пълноценни, ако ежедневно и активно не търсим възможности да си отделяме внимание, да споделяме близостта си, ако сами не създаваме това, от което имаме нужда. Обичаният консумативен рефлекс ни кара веднага да сменяме доставчика на услугата, от която не сме доволни. Но в любовните отношения удовлетвореността идва тогава, когато инвестираме най-доброто от себе си в човека, готов да направи същото и разполагащ с необходимия потенциал за това.

Има ли химия в любовта

2 години ago · · 0 comments

Има ли химия в любовта

Пролетта все по-убедително напомня за себе си, а заедно с нея се събуждат и живителните сили на любовта във всеки от нас. Еротичните пориви са един от най-ярките изрази на виталността, затова никак не е чудно, че погледът ни все по-жадно търси и открива женските прелести. И когато наистина сме впечатлени от тях, обикновено възкликваме – „тук има химия“. Наистина ли е това е така?
Ако следваме гносеологичната логика, в основата на материалните процеси е физиката. По-висшето ниво на организация е химичното, следвано от биологичното, психичното и социалното. Този научен модел прилича на луковица, изградена от няколко напластени слоя. Нека да отлюспим един по един тези слоеве за да видим какво се крие в ядрото на любовната магия.
Да започнем от физиката. Когато една жена ни плени с присъствието си, със сигурност става въпрос за своеобразен магнетизъм. Ние се чувстваме засмукани от мощното и силово поле като желязна стружка, уловена от мощен магнит. Не случайно още в първата половина на двадесети век, създателят на Ролевата теория и Психодрамата – Джейкъб Леви Морено говори за т.н. „теле процеси“. С този термин той описва неведомите сили на привличане и отблъскване, които изграждат междуличностната гравитация. По нейната логика ние се свързваме с хора, които по незнайни причини ни обсебват и избягваме други, които сякаш са с противоположен заряд и ни отблъскват.
Еротичните отношения могат да се обяснят и като химични. Подобно на елементите в Менделеевата таблица, всеки от нас има специфичен афинитет за свързване с определен тип хора. С тях ние запълваме свободните си валенции и създаваме нови човешки съединения с различни нови качества. Понякога се образуват високо енергийни комбинации, които могат да се взривят и да ни унищожат, но в други случаи новообразуваната двойкова молекула е тежка и неконтакта, поради което се утаява на дъното на житейското русло.
Биохимичните обяснения на любовта са по-сложни. В тях централна роля играят хормоните, и невромедиаторите. Антроположката Хелен Фишър в забележителната си книга „Анатомия на любовта“ проследява как се променят доминиращите хормони в зависимост от това на какъв етап от развитието си е интимната връзка. Според нея решава роля за търсенето на партньор и за двата пола има хормона тестостерон. Той ни изпълва с напрежение и енергия за да преминем през девет планини в десета и да открием представители на другия пол. Тестостеронът обаче, е колкото мощен, толкова и не селективен. Той ни насърчава към сексуално действие, но когато пред нас са множество възможности, необходимо ни е още нещо за да изберем конкретен партньор. Именно тук се включва допамина – друг хормон, който запалва пламъка на романтичната любов. Докато тестостерона поддържа високия еротичен градус, допамина е този, които ни позволява сред множеството представители на другия пол да открием точно този или тази, които изведнъж засенчват всички останали и се превръщат в „нашата половинка“. Навярно за този избор роля има и астрономията, тъй като според представителите на астрологията, съчетаването на партньорите следва сложна логика, предопределена от разположението на звездите по небосклона. Нека обаче се върнем отново към биохимията, защото допамина е нож с две остриета. От една страна той включва на пълна мощност личностните ни двигатели за да прихванем и се свържем в любовен танц с еротичния ни избраник/избраница, но в същото време той ни кара да обезумеем от любов. Това безумие се проявява в идеализация на партньора и проектиране върху него на най-съкровените ни очаквания и мечти, което не винаги съответства на реалността.
Когато еволюционната цел е постигната и партньорите заживеят заедно, допамина отстъпва своята ръководна роля на друг много важен хормон – окситоцина. Той се отделя най-вече по време на пълноценно сексуално общуване и целта му е да спои още по-здраво емоционалната връзка между индивидите, които искат да останат заедно и като родители на създаденото от тях поколение. Преходът от царството допамина към царството на окситоцина е преход от първоначалната романтична влюбеност към зрялата любов, в която освен сексуалната страст, постепенно се развива интимността (чувството за духовна и емоционална свързаност) и взаимната отдаденост (съзнателният избор за поемане по общ път, който правят двамата партньори). Според Робърт Стърнберг това са трите фундамента, на които стъпва истинската любов. Дори и да приемем, че еротиччната страст зависи от „химията“, то очевидно само тя не стига за една пълноценна и щастлива връзка. Нещо повече – ако не желаем да сме жертви на химията, трябва да включим и съзнанието си. Съвременната междуличностна невро психология по неоспорим начин доказва как начина ни на мислене и преживяванията ни в контекста на общуването с другите хора, управляват „любовната химия“, а заедно с нея и всичко останало в тялото и живота ни. Оптимистичното послание в тези научни открития е, че ние не сме заложници нито на звездите, нито на хормоните нито на гените си. Съзнанието и човешките отношения са тези, които регулират телесните процеси и съдбата ни. Това заключение навярно би объркало свикналите да мислят, че „битието определя съзнанието“ и „съзнанието е отражение на материалния свят“. Познатите ни аксиоми от диалектическия материализъм днес се нуждаят от сериозно преосмисляне.
Доц. Д-р Румен Бостанджиев, д.м.