I agree with Terms and Conditions and I've read
and agree Privacy Policy.

Schedule a Visit

Nulla vehicula fermentum nulla, a lobortis nisl vestibulum vel. Phasellus eget velit at.

Call us:
1-800-123-4567

Send an email:
monica.wayne@example.com

Партньорът не е предмет

2 години ago · · 0 comments

Партньорът не е предмет

Понякога кабинетът ми се превръща в ремонтна работилница. Идват сърдити мъже и жени и се оплакват от партньорите си. Питат дали си струва да водят половинките си за поправка или е по-добре да ги подменят с нови. Сякаш човекът до нас се е превърнал в стока, чиято ценност се определя единствено от способността му да удовлетвори безкрайно нарастващите ни потребности. Една моя позната казваше – „Мъжът е банкомат. Спрели да пуска – сменяй го“. За някои мъже пък жената е ценна единствено като доставчик на сексуални услуги. С възрастта тя неизбежно се обезценява и също трябва да се замени с нещо по-младо и атрактивно.
Стоката човешки отношения става и все по-малотрайна. Често за еднократна употреба – „ползваш и хвърляш“, както се казваше в един изтъркан виц.
Когато говорим за интимност, това обезчовечаване е най-отвратително и плашещо. Наскоро партньорът в една двойка, която ме бе посетила за помощ, упорито настояваше, че след година съвместен живот той губел сексуален интерес към която и да е жена. Изтъкваше този факт сякаш говореше за неизбежността на изгревите и залезите. Проблемът на тази двойка бе в това, че за петте години съвместен живот, те бяха създали две деца. „Естествената“ загуба на сексуален интерес, за този мъж се бе превърнала в легитимно основание съпругата да бъде сексуално пренебрегната с години. Потребността от интимност той удовлетворяваше чрез множество повърхностни, неангажирани връзки. Отне ни повече от година съвместна работа докато успея да го убедя, че желанието за интимна близост не е само природен феномен, но и съзнателен избор да придобиеш нова специфична компетентност. Благодарение невероятното търпение и подкрепа от страна на съпругата, този мъж успя да ъпгрейдва инфантилната роля на вечния сваляч до значително по-сложната и отговорна роля на любящия и еротично всеотдаен съпруг.
Много хора дори и не предполагат подобна възможност. Те са твърдо убедени, че с времето сексът в семейния живот се скапва и единственият изход е изневярата.
За съжаление подобни внушения се откриват и в сериозни научни публикации. Сещам се за една бележка под линия в официален медицински документ на Световната здравна организация. Той описваше клиничната диагноза – потиснато сексуално желание (hypoactive sexual desire disorder). Даваха се указания как да разграничим патологичните симптоми от „естествената загуба на сексуално желание с напредване на възрастта и при партньори в дългогодишна връзка“ (???).
Запознах се с този документ още през 2007г. по време на Първата международна академия по сексуална медицина в Оксфорд. Тогава се опитах да разбера от многоуважаваните ни лектори, световно признати експерти, какви са емпиричните доказателства за подобно твърдение. Така и не получих удовлетворяващ отговор.
Ежедневно хората, с които се срещам в моя кабинет дават неоспорими доказателства в подкрепа на обратната теза. Еротичното желание не се губи безусловно с възрастта, нито изчезва пропорционално на годините съвместен живот. Дали ще запазим и развиваме пълноценните си еротични отношения в усложнените условия на семейния бит, зависи изключително от непрестанните ни, активни творчески усилия и грижи в тази насока.
Преди време една моя пациентка на средна възраст, раздвоена между съпруг и любовник, дойде и се похвали – „Изневярата наистина би могла и да възроди брака“. С нея продължително бяхме работили по темата „кой от двамата да предпочета“. Брутално действие от страна на любовника обаче, сложи край на тази дилема. Последва период на болка и тъга. При една от поредните ни сесии тя достигна до прозрение, което аз дълго подготвях.
– Не му се сърдя вече на бившия ми любовника – заяви тя.
– Независимо, че ме заряза по този грозен и болезнен начин, той събуди жената в мен. Сега си давам сметка колко несправедлива съм била към съпруга си през цялото това време. Всъщност аз го бях отписала, а упреквах него, че ме пренебрегва и не става за нищо.
След това продължи със многозначителна усмивка.
– Смених филтъра, през който гледах до сега на съпруга си. Вече съм готова да отворя наново душата си към него. Знам и как да запаля желанието му, защото едва ли друга го познава по-добре от мен.
С видимо съжаление и приемане на собствения принос за проблема, тя продължи
– От как се роди детето сякаш бях забравила че съм жена. Когато престанах да съм любовница аз се запитах защо да не съм любовница със съпруга си. А той е най-прекрасният човек. Няма по-добър съпруг и баща от него. Знам, че и той ме обича и двамата може да сме щастливи заедно.
Тези нейни думи окончателно разбиха мита за „нормативен“ спад на сексуалното желание с напредване на възрастта и годините съвместен живот. Съдбата на всяка наша връзка зависи изключително от грижите и отговорността, която поемаме в нея. Колко време ще продължи тя, до кога ще се желаем и ще се обичаме избираме ние. И отправната точка в този избор е дали ще приемем човека до нас като ресурс, който изхвърляме след употреба, или ще му се доверим като на същество, напълно идентично с нас самите. Вторият избор ни позволява да гледаме и през неговите очи. Позволява ни да усещаме душата му, болките, мечтите и страховете му. Така изграждаме интерсубективно пространство, в което има добро и зло, красиво и грозно, болка и радост. Защото любовта е отговорност, която неизбежно поемаме във всяко взаимодействие с човека, когото обичаме.
Мислим ли за себе си през другия, ние изграждаме общата си идентичност и общото си благополучие. Колко простичко звучи, а колко трудно се постига.

За промяната са нужни двама (2)

2 години ago · · 0 comments

За промяната са нужни двама (2)

Първата среща в двойковата терапия обикновено е посветена на историята, която двамата разказват. Към края на сесията уточняваме общата заявка за промяна и ангажираността на страните за нейното постигане. Противно на някои, изградени от киното представи, съвременната двойкова терапия е фокусирана предимно върху непосредствените стъпки в настоящето и близкото бъдеще. Затова задачата, която формулирахме в края на първата ни среща, бе да заменим забиващият софтуер за сексуално взаимодействие с по-адекватна и работеща версия, изработена съвместно от двамата.
Една от първите ни стъпки в следващите срещи бе да отменим задължителния характер на сношението, като синоним на понятието „полов живот“. Това бе огромно облекчение и за двамата. Неочаквано той сподели какво нарастващо притеснение е изпитвал при всяка тяхна интимна среща. Обезкуражен от нейната скованост, той все повече се вторачвал в члена си, обзет от съмнения „дали ще го вдигне и задържи изправен“. Започнал да си мисли, че нейната неудовлетвореност е резултат от това, че не винаги той е в перфектна форма.
Когато отхвърлихме идеята за секса като сценично изкуство, и двамата си отдъхнаха с облекчение. Кому е нужно това напъване „да се представим“, „да бъдем нормални“, „да покрием очакванията“? Смисълът на еротичната близост и за двамата се оказа много повече свързан със СПОДЕЛЯНЕТО.
Тя призна, че изпитва огромно удоволствие когато той я докосва спонтанно с неподправена нежност. Обясни как това е различно от „оперативната нежност“, с която той я подготвя за сношението. Очакването на неизбежното следващото действие, което тя свързва с провал и болка, направо я парализирало.
За него „стандартният секс“ също бе изгубил стойност. Идеята да си посвещават по-често време за взаимни ласки, които не следва задължително за завършват със сношение, бе приета без съпротива. Нещо повече. И двамата бяха по детски заинтригувани от възможността да погледнат на интимната близост не като на задължително и отговорно изпълнение на партньорския дълг, а като на забавна игра, в която винаги могат да проявяват креативност и импровизации.
Когато любопитството и неизискващият интерес към другия се свързаха с бликащата от дълбините на сърцето близост и нежност, аз усетих как те уверено вече бяха поели по собствения си път. Сенките от миналото бяха зад тях. Изборът какво да правят когато са заедно бе изцяло в техните ръце. Неодобрението на близките бе прието като право на тяхно мнение, което с нищо не ги ангажира. Общият им ангажимент бе единствено в съвместния творчески проект да направят заедно живота си по-красив, по-смислен и обогатяващ.

доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.

ЦЕНАТА НА ЛУТАНЕТО

3 години ago · · 0 comments

ЦЕНАТА НА ЛУТАНЕТО

Всеки ден в кабинета си се срещам с мъже, които идват при мен след продължително лутане по какви ли не сайтове и форуми, препоръчващи им всевъзможни „вълшебни“ хапчета за „полова мощ
Първото условие за успешно справяне с неблагополучията в сексуалната изява е да назовем адекватно (просто, ясно и разбираемо) това, което ни се случва и така да формулираме конкретна и реалистична заявка за това, което искаме да променим. Огромната част от проблемите, с които идват мъжете при мен са свързани с банални засечки, които напълно тенденциозно през последните години бяха етикетирани от медиците като „еректилна дисфункция“. Тази зловеща диагноза стресира хората, а е известно, че в състояние на стрес човешкото съзнание се стеснява и се води единствено около най-примитивните поведенчески модели на реагиране. Един от най-деструктивните начини, по който може да посрещнем ситуационната невъзможност да получим ерекция или (недай си Боже) да я загубим преди или по време на сексуален контакт, е паническото решение, че това е симптом на някаква болест. И тъй като много мъже мразят да ходят по доктори, дори и само от страх да не чуят някаква ужасяваща диагноза, те веднага започват сами да търсят „лечението“. Най-лесната стъпка е към безкрайните рекламни сайтове в интернет, предлагащи чудодейни илачи. Но тук се включва втората митологема – „трябва да внимавам да не взема нещо твърде силно и опасно, по-добре да опитам най-напред с най-лекото и то еднократно“. Така човек започва да пазарува на сляпо, доверявайки се на какви ли не омайващи внушения. Когато самите ние не сме на ясно какво точно очакваме да постигнем с избраното от нас средство, обикновено не се получава нищо. Тогава опитваме със следващото и така докато разходите ни за справяне с баналния проблем придобият застрашителни размери. Когато без да искаме сме потвърдили максимата, че „Евтиното излиза по-скъпо“ може да решим, че е необходимо да тръгнем в друга посока.
За да излезем от тази безумна въртележка, която безпощадно изсмуква средствата ни, най-напред трябва да проумеем, че сексуалната ни изява не е само въпрос на „физиология“. Дали ще получим ерекция, с какво качество и продължителност ще е ерекцията ни, зависи преди всичко от това какво преживяваме, когато взаимодействаме с еротичната партньорка. Затова най-важният препъни камък, който следва да махнем от еротичното общуване е изпитната нагласа, с която всеки път подхождаме към леглото. Това не винаги е така лесно, както да се вземе хапче и то да реши проблема. Затова си струва да се потърси специализирана сексологична помощ, която да предложи алтернативни стратегии за излизане от капана.
Навярно тук някой сърдито би възразил – „Това са глупости. Пак ни баламосват, че всичко е само от главата“. Разбира се, че не е „само от (или в) главата“, защото съзнанието и тялото ни са неразривно свързани. Когато продължително време сме в стрес, тревожните ни преживявания променят съществено процесите в тялото ни. Една от тези промени е цялостното блокиране на сексуалната ни активност, свързана с понижено желание за интимна близост, по-редки и по-слаби ерекции. Но това не са симптоми на болест а част от обичайната физиологична реакция на стреса. Това разбиране ни позволява да атакуваме стреса, породен от „засечката“, не само чрез промяна в начина ни на мислене, преживяване и взаимодействие с партньорката, но и чрез конкретна физиологична подкрепа. Психотерапевтичната помощ и приема на подкрепящи сексуалността средства не си противоречат, а взаимно се допълват.
Тук е важно обаче да знаем, че еднократният прием на каквито и да са фармацевтични средства и хранителни добавки трудно може да даде очаквания траен резултат. Тъй като става въпрос за пренастройване на организма на по-високо ниво на сексуално функциониране, което е било нарушено в стресовата ситуация, фармакологичната подкрепата следва да е до възстановяване на изходното ниво преди стреса. Затова оптималният вариант е средство, което предоставя както непосредствен позитивен ефект, скоро след прилагането, така и ефект на позитивно натрупване при по-продължителен прием. Точно такова средство е хранителната добавка „Тайната на мъжкото удоволствие“. Този продукт включва съставки, които осигуряват едновременно както непосредствено съдоразширяващо и енергитизиращо действие (безценни при приема му, непосредствено преди контак), така и траен стимулиращ ефект върху сексуалната активност и сперматогенезата, който се получава при по-продължителен прием. Тези, които обичат равносметките , лесно могат да калкулират колко биха спечелили ако вместо да изпробват целия спектър от всевъзможни „стимуланти“, рекламирани в мрежата, предпочетат изпитано средство с клинично доказан ефект.
Доц. Д-р Румен Бостанджиев, д.м.