I agree with Terms and Conditions and I've read
and agree Privacy Policy.

Schedule a Visit

Nulla vehicula fermentum nulla, a lobortis nisl vestibulum vel. Phasellus eget velit at.

Call us:
1-800-123-4567

Send an email:
monica.wayne@example.com

Има ли химия в любовта

2 години ago · · 0 comments

Има ли химия в любовта

Пролетта все по-убедително напомня за себе си, а заедно с нея се събуждат и живителните сили на любовта във всеки от нас. Еротичните пориви са един от най-ярките изрази на виталността, затова никак не е чудно, че погледът ни все по-жадно търси и открива женските прелести. И когато наистина сме впечатлени от тях, обикновено възкликваме – „тук има химия“. Наистина ли е това е така?
Ако следваме гносеологичната логика, в основата на материалните процеси е физиката. По-висшето ниво на организация е химичното, следвано от биологичното, психичното и социалното. Този научен модел прилича на луковица, изградена от няколко напластени слоя. Нека да отлюспим един по един тези слоеве за да видим какво се крие в ядрото на любовната магия.
Да започнем от физиката. Когато една жена ни плени с присъствието си, със сигурност става въпрос за своеобразен магнетизъм. Ние се чувстваме засмукани от мощното и силово поле като желязна стружка, уловена от мощен магнит. Не случайно още в първата половина на двадесети век, създателят на Ролевата теория и Психодрамата – Джейкъб Леви Морено говори за т.н. „теле процеси“. С този термин той описва неведомите сили на привличане и отблъскване, които изграждат междуличностната гравитация. По нейната логика ние се свързваме с хора, които по незнайни причини ни обсебват и избягваме други, които сякаш са с противоположен заряд и ни отблъскват.
Еротичните отношения могат да се обяснят и като химични. Подобно на елементите в Менделеевата таблица, всеки от нас има специфичен афинитет за свързване с определен тип хора. С тях ние запълваме свободните си валенции и създаваме нови човешки съединения с различни нови качества. Понякога се образуват високо енергийни комбинации, които могат да се взривят и да ни унищожат, но в други случаи новообразуваната двойкова молекула е тежка и неконтакта, поради което се утаява на дъното на житейското русло.
Биохимичните обяснения на любовта са по-сложни. В тях централна роля играят хормоните, и невромедиаторите. Антроположката Хелен Фишър в забележителната си книга „Анатомия на любовта“ проследява как се променят доминиращите хормони в зависимост от това на какъв етап от развитието си е интимната връзка. Според нея решава роля за търсенето на партньор и за двата пола има хормона тестостерон. Той ни изпълва с напрежение и енергия за да преминем през девет планини в десета и да открием представители на другия пол. Тестостеронът обаче, е колкото мощен, толкова и не селективен. Той ни насърчава към сексуално действие, но когато пред нас са множество възможности, необходимо ни е още нещо за да изберем конкретен партньор. Именно тук се включва допамина – друг хормон, който запалва пламъка на романтичната любов. Докато тестостерона поддържа високия еротичен градус, допамина е този, които ни позволява сред множеството представители на другия пол да открием точно този или тази, които изведнъж засенчват всички останали и се превръщат в „нашата половинка“. Навярно за този избор роля има и астрономията, тъй като според представителите на астрологията, съчетаването на партньорите следва сложна логика, предопределена от разположението на звездите по небосклона. Нека обаче се върнем отново към биохимията, защото допамина е нож с две остриета. От една страна той включва на пълна мощност личностните ни двигатели за да прихванем и се свържем в любовен танц с еротичния ни избраник/избраница, но в същото време той ни кара да обезумеем от любов. Това безумие се проявява в идеализация на партньора и проектиране върху него на най-съкровените ни очаквания и мечти, което не винаги съответства на реалността.
Когато еволюционната цел е постигната и партньорите заживеят заедно, допамина отстъпва своята ръководна роля на друг много важен хормон – окситоцина. Той се отделя най-вече по време на пълноценно сексуално общуване и целта му е да спои още по-здраво емоционалната връзка между индивидите, които искат да останат заедно и като родители на създаденото от тях поколение. Преходът от царството допамина към царството на окситоцина е преход от първоначалната романтична влюбеност към зрялата любов, в която освен сексуалната страст, постепенно се развива интимността (чувството за духовна и емоционална свързаност) и взаимната отдаденост (съзнателният избор за поемане по общ път, който правят двамата партньори). Според Робърт Стърнберг това са трите фундамента, на които стъпва истинската любов. Дори и да приемем, че еротиччната страст зависи от „химията“, то очевидно само тя не стига за една пълноценна и щастлива връзка. Нещо повече – ако не желаем да сме жертви на химията, трябва да включим и съзнанието си. Съвременната междуличностна невро психология по неоспорим начин доказва как начина ни на мислене и преживяванията ни в контекста на общуването с другите хора, управляват „любовната химия“, а заедно с нея и всичко останало в тялото и живота ни. Оптимистичното послание в тези научни открития е, че ние не сме заложници нито на звездите, нито на хормоните нито на гените си. Съзнанието и човешките отношения са тези, които регулират телесните процеси и съдбата ни. Това заключение навярно би объркало свикналите да мислят, че „битието определя съзнанието“ и „съзнанието е отражение на материалния свят“. Познатите ни аксиоми от диалектическия материализъм днес се нуждаят от сериозно преосмисляне.
Доц. Д-р Румен Бостанджиев, д.м.