I agree with Terms and Conditions and I've read
and agree Privacy Policy.

Schedule a Visit

Nulla vehicula fermentum nulla, a lobortis nisl vestibulum vel. Phasellus eget velit at.

Call us:
1-800-123-4567

Send an email:
monica.wayne@example.com

Загуба на желание за секс

2 години ago · · 0 comments

Загуба на желание за секс

Когато си тръгваше, в очите и усетих онази искрица надежда, която е сигурен знак, че срещата ни е имала смисъл. Странно защо наричаме тези срещи „психотерапевтични сесии“. Това плаши хората. Кара ги да се чувстват „ненормални“. Навярно затова тази чаровна млада майка бе дошла в кабинета ми без съпруга си. По думите и той не вярвал, че външен човек може да реши проблема. А проблемът бе липса на сексуално желание.
История започнала като в приказките. След романтичната любов дошъл бракът и двете чудесни дечица, родени едно след друго в обич и разбирателство. Незнайно защо обаче, нейното сексуално желание изчезнало още по време на втората бременност. Колкото и нежно съпругът да търсел нейната близост, от устата и неотменно се изтръгвало дежурното – „Оох, пак ли“ . И започвали онези безкрайни и безсмислени разговори за това, колко е уморена и няма нужда от секс. Горещите му любовни признания пораждали у нея нарастваща вина, тревога и предчувствие, че ако не промени нещата, сигурно ще го загуби. А толкова го обича и не си представя по-прекрасен съпруг и баща от него.
Започнала да си мисли, че се е повредила след поредните бременности и раждания, макар че и двете протекли нормално. Притеснила се да не би този проблем да е наследствен, тъй като и майка и постоянно се жалвала от прекомерния мерак на баща и.
Тя навярно очакваше да изследваме проблемната ситуация в тези две насоки и остана изненадана, когато вместо това я попитах – „Кога за последен път се чувствахте щастлива с Вашия съпруг?“.
Отговорът последва незабавно. Направо засия, докато ми разказваше как само преди седмица, след като приспали заедно децата, решили да потанцуват заедно. Неусетно танцът продължил в леглото и всичко било чудесно. Въпреки, че не стигнала до оргазъм, тя за пръв път от месеци се почувствала отново свободна и напълно удовлетворена.
Останало обаче съмнението да не е отвикнала от секса, щом не стига да оргазъм. Съмнение, което непрекъснато я карало да се самонаблюдава при следващите контакти. Приемала ги единствено заради мъжа си и за да се пробва. Но тези проби ставали все по-разочароващи и за двамата, и отчайващо затегнали примката на сексуалната безизходица.
В този момент вече трябваше да се намеся. Опитах се като начало да я успокоя, че драматичният и разказ отразява една от неизбежните кризи в живота на семействата с малки деца. След това и предложих да погледнем на ситуацията не като на клиничен случай, а като на творческа задача. Веднага акцентирах на това, че тя вече е открила златното ключе към добрия изход. Спонтанно тя сама бе погледнала на близостта със съпруга си не като на семейно задължение, а като на чудесна възможност за споделена радост, нежност и удоволствие. Нещо съвсем различно от представата за секса, наследена от нейната майка. Изтъкнах и това, че еротичното и откритие успешно е било реализирано заедно със съпруга и, който се бе превърнал в съавтор на новия им оптимистичен семеен сценарий.
Необходимо бе да цитирам и няколко международно утвърдени авторитети в сексологията. Убедих я, че според съвременната наука сексуалното желание при жената е много пъти въпрос на съзнателен избор, дали да се включи или не в еротичния танц, предлаган от партньора.
Когато опряхме до конкретната стъпка, която тя може да направи към желаната промяна, жената искрено се притесни. Не знаеше как да дръпне шалтера от обичайното „нямам желание“, към онова спонтанно и артистично – хайде да си го направим интересно и хубаво. Макар и усетила вече вярната посока, тя не бе сигурна, че ще успее да я задържи.
Продължих с разясненията, че мозъкът ни притежава достатъчна невропластичност, за да ъпгрейдва остарелите и забиващи програми с по-нови, и ефективни версии. Уверих я, че когато избираме поведение, отвеждащо ни към желания резултат, мозъчният ни хардуер запомня този избор и го следва толкова по-неотменно, колкото по-често решим да тръгнем във вярната посока.
Дали тази жена успя да промени живота си, така и не разбрах. Противно на историите в чуждоезичната психотерапевтична литература, у нас клиентите сякаш не винаги са склонни да се ангажират с продължителна психотерапевтична работа. Затова аз се опитвам първата ни среща да е максимално интензивна и целенасочена, за да даде необходимия първоначален тласък на промяната. Ако клиентът избере, аз  винаги съм готов да съм с него и през изпитанията на прехода.
Надявам се тази жена да е сред многото мои пациенти, успели да осъществят смислен обрат в живота си, дори и само след една наша среща. Често, когато се видим отново с някой от тях след много години, те разказват невероятни истории за извършената от тях промяна. Психотерапевтът е спътник, с когото по-успешно може да преминем през трудните моменти в живота си по начин, който ни прави по-мъдри и добри. Докога ще вървим заедно обаче, всеки избира сам.
Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.
сексолог – психотерапевт

Tags: , , , Categories: Блог

Вашият коментар