I agree with Terms and Conditions and I've read
and agree Privacy Policy.

Schedule a Visit

Nulla vehicula fermentum nulla, a lobortis nisl vestibulum vel. Phasellus eget velit at.

Call us:
1-800-123-4567

Send an email:
monica.wayne@example.com

Интервю в “24 часа”

1 година ago · · 0 comments

Интервю в “24 часа”

Какъв е профилът на българския мъж и българската жена в сферата на сексуалните нагласи и предпочитания?

            През последните десетилетия не ми известно някой у нас да е правил системни проучвания на сексуалните нагласи, ценности и поведения. Това, което мога да споделя са личните ми впечатления от ежедневните срещи с лица и двойки, потърсили помощ в терапевтичния ми кабинет. Тези впечатления, са строго субективни и категорично не са представителни.
Усещането ми е, че за преобладаващата част от сънародниците ни в зряла възраст, сексуалността има смисъл основно като централен елемент от връзката между партньорите в двойката и семейството. Независимо, че за по-младата генерация сексуалната изява се приема и като част от самоутвърждаването, елемент от намирането на оптимална социална среда и удовлетворяващ „лайфстайл“,  сексуалната връзка преимуществено се търси в контекста на сравнително устойчиви и цялостни човешки отношения.  Сравнително малък е делът на мъжете и жените, които са склонни да приемат сексуалните контакти като самоцелна активност, освободена от емоционална ангажираност и поемане на отговорност за цялостното благополучие на партньора.  В този смисъл ние сме по-близо до семейно ориентираните модели на сексуално поведение, дори и с допускане на паралелни връзки, които могат да компенсират рутината на брачната интимност. За българина семейството е и навярно още дълго време ще бъде първостепенна ценност. Макар и оскъдни, социологическите и народопсихологичните проучвания категорично разкриват приоритетното значение на родово-семейните връзки в българската традиция. Тя е определяща и в сексуалното поведение на съвременните поколения.

С какво се обясняват разликите в семейните ценности в Южна и Източна Европа в сравнение с останалите региони на континента, ако решим да се вгледаме в пластовете под логичното обяснение „патриархални отношения“?

Напоследък множество научни проучвания разкриват съществено различие в семейните модели и ценности, присъщи на културите в югоизточната и северозападната част на Европа. Най-общо се говори за „родово-колективистични“ ценности, характерни за средиземноморската и източно европейската традиция. Те се различават съществено от „индивидуалистичните“ семейни ценности, присъщи на западно и централно европейските култури и най-вече на скандинавските традиции. В тези култури децата много по-рано се отделят от родителите си, преминават през период на самостоятелно самоутвърждаване и добиване на самостоятелност и сравнително по-късно сключване на брак или създаване на семейство. Връзките с родителското семейство са по-слаби за сметка на социалните и професионални връзки, с които се обграждат младите семейства в северна, западна и централна Европа.
Югоизточният модел е свързан с по-здрава партиархална традиция, която определя оставане на младите хора по-дълго свързани с родителските семейства и родовата общност. Присъща е по-ранна възраст на създаване на собствено семейство, но то като правило дълго време остава в икономическа и социална зависимост от семейството на родителите. Очакванията за социална и психологична подкрепа между различните генерации е значително по-силна и включва както продължително обгрижване на вече пълнолетни деца, така и лично обгрижване на възрастните родители от техните, вече семейни деца. Изследователите търсят корените на това разделение в различното историческо и икономическо минало, като има основания да се счита, че подобно различие се е зародило още в периода на разпад на Римската империя и инвазията на варварските племена в Европа. По-късно съществена роля оказва и по-ранната индустриализация на западна, централна и северна Европа, където преимуществено се развива индивидуализма. В предимно аграрните култури на юга и изтока по-дълго се запазват патриархално-родовите колективистични тенденции, тъй като те са свързани с предимно семейния труд на полето и в родовото стопанство.

Какви разлики забелязвате в сферата на сексуалността между днешните юноши и тези, които станаха родители малко преди и едновременно с промените  у нас?

Все още е твърде рано да се правят подобни съпоставки. За поколението, което съзря в надвечерието и първото десетилетие на промените бе характерно ценностното объркване, присъщо на прехода. Официалният модел на „социолистическа нравственост“ с присъщия му наивизъм и лицемерие бе брутално заменен с циничен материализъм и примитивен стремеж към оцеляване. Едновременно с това се наложиха ценностите на консумативното общество, ориентирано изключително към материално благополучие и подценяване на човешките отношения и моралните принципи, на които те се основават. Това нямаше как да не се отрази и върху сексуалните нрави.
Днешните юноши сякаш израстват в една по-нормална и балансирана среда. Част от тях ясно се разграничават от примитивният консумативизъм на родителите си без да престават да са здраво стъпили на земята. В съзнанието на тези младежи пълноценните човешки отношения придобиват все по-голямо значение като ключов елемент от високото качество на живот. Има и млади хора (главно от по-ниските образователни и икономически слоеве), за които мечтата за материален просперитет е водеща. Често нейната реализация се свързва с „изгодни връзки“, при които успехът в междуличностните отношения се възприема главно като умение да подчиниш, контролираш или манипулираш другия. За съжаление този „силов модел“ много често генерира конфликти и насилие.

В кои случаи може да се каже, че се прибягва до политическа злоупотреба със сексуалната тематика?

През последната половин година станахме свидетели на активно заиграване със сексуалната тематика от страна на определени политически сили. Те системно залагат на съществуващите у нас хомофобни нагласи и така се опитват да спечелят популярност сред най-примитивните и консервативни среди у нас. Тезата, която се поднася най-често чрез фалшиви новини е, че европейската култура е разядена от червея на развратния неолиберализъм, който ерозира здравите морални устои на семейството и превръща обществото в хомогенна „биологична маса“, удобна за манипулиране от страна на международните концерни. Любим инструмент на тази пропаганда е антиджендър агитацията, митовете за някакъв „трети и енти пол“, фалшивите внушения, че пледиращите за толерантност към различната сексуална ориентация се борят и за узаконяване на педофилията. По света подобни позиции се отстояват от крайно десните консервативни партии, но у нас видяхме как социалистическата партия бе флагман на „антиджендъризма“, подкрепяна активно от националистите и представителите на различните вероизповедания. 

Има ли нужда от т.нар. здравно образование, част от което е сексуалната култура?

В съвременното разбиране за здравето, то включва не само отсъствието на болести, но и наличието на психично и социално благополучие. От друга страна, революцията на невронауките от последните две десетилетия недвусмислено доказа огромното значение на нашите преживявания и взаимоотношения за успешното справяне с най-патогенния съвременен фактор – стреса. Най-ефективните усилия и инвестиции за подобряване на здравето са тези в профилактиката. Поради тази причина здравното образование днес е с приоритетно значение, а развитието на сексуалната и партньорската компетентности са неделима част от него. Колкото по-подготвени за отговорни и пълноценни семейни отношения са днешните поколения, толкова по-здрави ще са както те, така и бъдещото ни поколение. Затова повишаването на сексуалната култура на подрастващите е важна инвестиция в здравето на нацията.

Последното проучване на СЗО показа, че у нас първият сексуален контакт на сегашните подрастващи е средно на 14 години, какъв е Вашият коментар?

Отдавна по света хората вече не се интересуват толкова от възрастта на първите сексуални контакти, а от това дали те са съзнателни и отговорни или не. Още през осемдесетте години бе установено, че младите хора в България започват по-късно сексуалния си живот от връстниците им в Западна Европа.  Поради наличието на системно сексуално образование в страни като Холандия обаче, по-ранното начало на полов живот там се съчетава със значително по-малко неблагоприятни последици като нежелани бременности, насилие, полово предавани инфекции и ранна раждаемост.  Това налага да преосмислим тезата, че колкото по-късно младите започват половата си активност, това автоматично ще ги направи по-отговорни и съзнателни в техните избори.

Гордост или диагноза е свръхсексуалността?

Подобно понятие е лишено както от клиничен, така и от какъвто и да е друг смисъл.  То въвежда абсурдната идея от някакво количествено нормиране на сексуалните изяви, които по природата си са строго индивидуални и отговарят на специфичните очаквания и потребностите на партньорите във всяка отделна двойка.
Различните хора имат различна нужда в качествено и количествено отношение по отношение на интимните преживявания. В този смисъл е твърде опасно да се спекулира с оценки кой е „свръхсексуален“ и кой със „занижена сексуалност“.  Обикновено зад подобни етикети стоят съвършено други проблеми в междуличностните отношения.

 

Кога човек губи интерес към секса? Свързано ли е с възрастта?

            Еротичното преживяване е нещо изключително сложно и дори бих казал мистично. Едва ли някой би разгадал напълно какво е това, което придава еротично значение на възприятията ни, какво разпалва и подържа еротичните страсти. Загубата на интерес към секса на първо място е свързана с занемаряване на интимната връзка. Ако всеки от партньорите не полага грижа за себе си и за другия, за качеството на общуването, отношенията постепенно се обезличават и лишават от смисъл, хората престават да са си интересни и еротично значими. Много често затихването на сексуалните страсти се отдава погрешно на възрастта. Истинската причина е партньорската ленност и очакването, че любовта ни ще остане свежа и без да се грижим за нея. Животът е пълен с опровержения на този мит. Поне 10% от двойките, които доживяват заедно до дълбока старост, твърдят че с годините връзката им става като старото вино – по-силна и дълбока. Много възрастни хора, които взаимно допринасят за разнообразието и богатството на отношенията си могат да проявят далеч по-силна страст от млади готованци, които очакват всичко да им се сервира  на тепсия.

Tags: , , Categories: Актуални изяви, Въпроси и отговори, Интервюта

Вашият коментар