Румен Бостанджиев: Сексът лекува, когато е едно цяло с любовта

Д-р Румен Бостанджиев е практикуващ сексолог и университетски преподавател. Обърнахме се към него с няколко въпроса за секса, сексуалната култура на подрастващите, очакванията към партньора и предпочитанията на българите в сферата на интимните удоволствия.

Доц. Бостанджиев, сексът е вечна тема? Но говорим ли твърде много за секс?

В ежедневните ни разговори, както и в жълтата преса, сексът наистина е една от основните теми. Въпросът обаче е, не колко, а как говорим за секса. За съжаление обичайният разговор на тази тема е твърде повърхностен и безличен. В него се възпроизвеждат банални клишета и се търсят евтини сензации. А отношенията между мъжа и жената са много по-сложни и многозначни. Разбирането на същността им изисква да проникнем отвъд видимото и тривиалното.

Каква е ролята на родителя в сексуалното образоване на детето и от каква възраст е препоръчително да започнем да говорим за това?

Родителите са най-важните фигури, които изграждат базисните представи, ценности и поведенчески модели за отношенията между мъжа и жената. Основният начин, по който те въздействат на децата си, е чрез личния си пример. Добре е ако децата от рано имат доверие към родителите си и споделят с тях своите въпроси и преживявания, свързани с тази област. По-късно през пубертета много подрастващи започват да затаяват съществени моменти от личния си живот. Най-честата причина за това е страхът, че ако са по-открити, това ще доведе до неразбиране и санкции. Подобно дистанциране би могло да изложи юношите на ненужни рискове, но изграждането на здравословни лични граници спрямо родителите е важна предпоставка за израстването на младата личност. Затова е добре родителят да бъде доверен авторитет, добронамерен и загрижен наставник, но в никакъв случай да не лишава порасналото си дете от възможността да се учи чрез личния си опит, чрез възможността да прави самостоятелни избори, да поема лична отговорност и да се учи от грешките си.

Отразява ли се сексуалният живот на родителите върху детето и по какъв начин?

Сексуалното поведение има две основни биологични цели. Едната ни е добре позната от уроците по биология и е свързана с оплождането. Другата, не по-малко важна задача на сексуалната връзка, е да задържи родителите заедно до тяхното потомство, за да могат съвместно да осигурят закрилата и грижата за развитието му. Не случайно при сексуална активност се отделят големи количества от хормона окситоцин, което е биологична предпоставка за изграждане на здрава емоционална връзка. Децата интуитивно усещат когато родителите им са удовлетворени от своите интимни отношения. Това ги прави много по-спокойни, позитивни и отзивчиви към потребностите на малкото дете. В тази атмосфера децата се чувстват много по-спокойни и сигурни. Така те изграждат доверие към другите, а то допринася за нормалното им психично развитие и по-доброто им здраве.

Има ли българският тийнейджър добра сексуална култура и има ли нещо, върху което трябва специално да поработим като общество?

Днес понятието “сексуална култура” е заменено с по-адекватни психологични термини като социална и емоционална компетентност, зряла идентичност и изграждане на характер, придобиване на способност за самостоятелно, критично и творческо мислене, както и овладяване на партньорската компетентност. За съжаление подобни цели все още не са във фокуса на образователната ни система. Учебните програми и начините за работа с учениците са твърде далеч от реалната възможност да изграждат зрели, автономни и отговорни хора. В целия свят образованието все повече се обръща към личностното развитие на младия човек. Все повече се акцентира върху способността за пълноценна комуникация, и изграждане на нравствени ценности. Стремежът към индивидуален просперитет се обвързва с действия, които интегрират стремежа към индивидуална изява и просперитет, със съпричастност към съдбата на хората около нас и нагласа да постигаме съвместно общото си благополучие.

В днешно време достъпът до клипове, снимки и всякакво друго сексуално съдържание е много лесен. Как се отразява това върху съзряването на децата?

Още през шестдесетте години на миналия век в САЩ бе проведено мащабно проучване, което изследва въздействието на материали с открито сексуално съдържание върху различни категории хора. Резултатите бяха изненадващи. Оказа се, отражението на тези материали се определя не толкова от техния характер, а от качествата на този, който ги възприема и контекста, в който те се интерпретират. Така при едни обстоятелства вулгарните и пошли еротографски клипове и снимки могат да отвратят и да отблъснат, да създадат нетърпимост към насилието и липсата на взаимност, но в други – подобни сюжети могат да се приемат като норма и модели за подражание. Много важно е подрастващите да бъдат запознати с класическите образци на любовното изкуство. Красотата, духовната изтънченост и хуманистичните нравствени ценности са най-сигурната противоотрова на примитивизма и извратеността.

А как се отразява върху сексуалния живот на жените и мъжете? Води ли до някакви нереални очаквания от страна на хората по отношение на изживяванията и по отношение на партньора?

Интернет предоставя невиждана досега възможност да надникнем в най-интимните детайли на сексуалното общуване. В същото време днес хората са засипани от лавината на най-противоречиви послания, което ги прави много по-несигурни в това какви са “стандартите за нормална сексуална изява”. При определени условия това поражда нереалистични очаквания и фантазии както спрямо собственото сексуално поведение, така и спрямо поведението на сексуалния партньор. В терапевтичния си кабинет ежедневно се срещам със страховете и притесненията на хора, попаднали в случайни или преднамерено създавани от медиите и мрежата заблуди. Най-уязвими са ниско образованите и тези с по-малък еротичен опит. Впечатлението ми обаче е, че много по-опасни от еротичните материали в мрежата са нарастващият брой рекламни послания, препоръчващи всевъзможни сексуални стимуланти, терапевтични средства и вълшебни сценарии за гарантиран сексуален успех. Рекламодателите обикновено използват ефективни маркетингови стратегии и успяват да манипулират общественото мнение в посоки, които им носят сигурни печалби. Наивното следване на подобни препоръки и използването на предлаганите вълшебни

Наскоро една от най-големите платформи за филми за възрастни Pornhub публикува данни за посещенията и търсенията в сайта през изминалата 2018 г. Там бе посочено, че българите са търсили най-много “анален секс”, как бихте коментирали тази тенденция?

Струва си да сме предпазливи в оценката на данни, публикувани от непроверени източници и с не съвсем ясна цел. Ако искаме сериозно да интерпретираме подобни данни, задължително следва да знаем каква е извадката, как стоят нещата отделно при мъжете и при жените, как варира този интерес според възрастта, образованието и социалния статус на проучваните. Тъй като Pornhub очевидно не е научна институция, суровото твърдение, което ни се предлага трудно може да послужи за някакви смислени изводи по отношение народопсихологията ни.

Разкрепостен ли е българинът в сексуално отношение?

Разкрепостен “от какво” и “за какво”? Във всяка култура сексуалните отношения са свързани с определени правила и норми. В съвременното западно общество последната вълна на “разкрепостяване” бе свързана с движението на хипитата. Те се опитаха да разчупят вековните църковни табута и буржоазното лицемерие, сковаващи сексуалните отношения в западния свят. Революционната им вълна прехвърли пределите на ренесансовия хуманизъм и се разби в бреговете на неизбежната среща с личната отговорност и потребността от баланс между индивидуализма и социална съпричастност.

Постсоциалистическото “разкрепостяване” у нас бе съвсем друг феномен. С падането на Желязната завеса се срина и фалшивия социалистически полов морал. Десетилетия наред, той лицемерно прикриваше сложната трансформация на аграрните патриархални норми в индивидуалистично потребителски стандарти на градския живот. В суматохата на “прехода” много хора у нас загубиха нравствения си компас. Така отхвърлянето на традиционните ограничение, без наличие на смислени нравствени алтернативи, превърна примитивизма и безотговорността в морален упадък, а не в разкрепостеност.

Позитивните тенденции в интимния живот на българина следва да се търсят в друга посока. Тя се опитва да интегрира и надгражда. В националната ни традиция семейство е върховна ценност. С брак или без брак, семейството и днес е основният залог за оцеляването и развитието на българина. В него са нашите корени и надежди за бъдещето. Очевидно днес ние очакваме много повече от интимния си живот в семейството, но не винаги знаем как и можем да поддържаме устойчива удовлетвореност от него.

Какви са най-честите причини за нарушенията в либидото?

Сексуалното желание е въпрос на сложна мотивация, която има както своите биологични предпоставки, така и неизбежните индивидуално-психологични, междуличностни, и социални аспекти. Когато партньорите в една двойка търсят терапевтична помощ поради това, че някой от двамата е загубил мотивация за еротично общуване, задачата е доста сложна и изисква комплексна компетентност. Цялостната оценка на конкретната ситуация предполага да разберем какво точно се случва в дадената сексуална двойка, какво преживява всеки от партньорите. Едва когато сме изградили тази системна картина за реалността, бихме могли да осъществим и най-адекватните терапевтични действия. Обикновено те не се изчерпват само с предписването на лекарства, а включват и психотерапевтична подкрепа на единия, или на двамата партньори.

Какво бихте посъветвали хората, които смятат, че не правят достатъчно секс?

Във всяка двойка честотата на сексуалните контакти е нещо специфично и променящо се в зависимост от най-различни обстоятелства. Ако и двамата имат усещането, че съществуват възможности за по-интензивен и удовлетворяващ интимен живот, но са затруднени да ги осъществят, най-добре е заедно да потърсят сексологична помощ. Моята задача като терапевт не е да давам съвети, а да подпомогна партньорите в идентифицирането и използването на възможностите, които не са реализирали. Повечето от моите пациенти откриват спорадично добри решения в собствения си опит, но вторачени в търсенето на причините за проблема, не се възползват достатъчно от тях. Смисълът на срещата ни много често е в това хората да променят своите неефективни схеми на мислене и действие с нещо по-добро, което да им отвори нови възможности.

Може ли сексът да лекува?

Определено.Пълноценните интимни отношения са гаранция за по-добро здраве, по-дълъг живот и по-висока удовлетвореност от живота. Съвременната междуличностна невро-физиология категорично разкрива механизмите за този ефект. Чувството за сигурност, интегрираност и баланс, които създава хармоничната интимна връзка, вкарват организма ни в оптимален режим на функциониране. Обратно – самотата, емоционалната изолация и вътрешният дисбаланс ни правят много по-уязвими спрямо ежедневния стрес. Именно той е в основата на основните патологични процеси, които предизвикват най-честите заболявания. “Добрият секс лекува 100 болести”, казват китайците, но това е възможно единствено когато сексът и любовта са едно цяло.

 

Източник: dir.bg