I agree with Terms and Conditions and I've read
and agree Privacy Policy.

Schedule a Visit

Nulla vehicula fermentum nulla, a lobortis nisl vestibulum vel. Phasellus eget velit at.

Call us:
1-800-123-4567

Send an email:
monica.wayne@example.com

За любовта, брака и семейството

7 месеца ago · · 0 comments

За любовта, брака и семейството

Говори се, че за нас, българите, семейството е нещо свято – ценност, която поставяме над всички останали. Ако парафразираме обаче поговорката „Домът е там, където е сърцето ми“, колко от нас с ръка на сърцето си биха казали, че то е там, където е тяхното семейство?
По традиция ние свързваме семейството с брака. Църквата ни учи, че единствено тайнство на брака благославя връзката между мъжа и жената пред Бога. Единствено чрез брак може да създадем християнско семейство, в което да родим и отгледаме децата си. Векове наред обаче, предците ни са били женени не по любов, а по разумно договаряне. Тайнството на бракосъчетанието ги е събирало не с тези, който са на сърцето им, а с посочените от родителите им. Така любовта по правило е оставала извън брака. Възпявали са я като кратък пролетен цъфтеж преди сватбата или като сладка болка и неосъществен копнеж, далеч от тегобите на семейния живот. Ежедневният бит на семейния българин не е предвиждал плътски удоволствия у дома. Сексът е бил главно с цел зачеване, а любовта между съпрузите се е схващала предимно като взаимна вярност и посветеност на общото оцеляване и благополучие.
Религиозната догма е заклеймявала секса като първороден грях. Плътската наслада е обявявана за греховна и от нея праведният човек всячески е трябвало да се пази, дори и в семейството. Така еротичното в традиционната представа на българина неотменно е асоциирано с нещо срамно, нечистиво и забранено. То е имало място единствено в греховното, скрито от обществото и забулено с табута и тайни пространство извън семейството. Макар и изключително витален и изпълнен със сексуална енергия, традиционният българин е бил еротично свит и непохватен, според видни наши народопсихолози.
Независимо от колосалните социални и културни промени у нас през последното столетие, тази традиционна представа за семейния живот е жива и днес. Много представители и на съвременните поколения свързват брака с формално задължение. Приемат го като „гробница на любовта“. За разлика от предишните генерации обаче, съвременният млад човек има изострена потребност от еротично-чувствени преживявания. Той не си представя пълноценния живот в семейството без сексуална удовлетвореност.
Проблемът възниква, когато идеалът за „страхотен секс“ се свързва единствено със страстните пламъци на любовта от периода, когато партньорите не са ангажирани със съвместно съжителство, общ бит и грижа за деца. Въпреки, че задълбочаването на интимните отношение спонтанно води до желание за повече време прекарано заедно, страхът че обвързването ще „задуши“ еротичната любов при много хора нараства.
Опасението, че с времето страстта неизбежно угасва (особено в семейния живот) се основава на представата, че еротичната страст е нещо напълно независимо от поведението на партньорите. Нея или я има, или я няма. Това впечатление е валидно за първоначалния етап от развитието на една интимна връзка, но всеки човек с партньорски опит е разбрал, че когато хората заживеят заедно, възможностите за еротична близост неусетно се изтласкват в периферията на съвместния живот. Ако двамата държат интимността и пълноценната еротична близост да се запази и да се развива в отношенията им, те трябва да полагат активни усилия в тази посока. Простичка истина, която е от ключово значение за това, дали с времето на съвместния живот любовта ще „изгори“ или като старото вино- ще стане по-силна, и дълбока.
Когато човек не осъзнава личния си принос за запазване и развитие на еротичната връзка, той лесно попада в заблудите на „фолк“ психологията. Една от тях гласи, че ако искаме да запазим любовта жива, просто не трябва да се женим. Твърде елементарно вярване, зад което често се крият и други нелицеприятни истини. Много партньори така прикриват дори и от себе си факта, че отказът от сключване на граждански брак е всъщност отказ от обвързване, свързан със страх от поемане на неизбежната отговорност на съвместния живот. Усещането, че отсъствието на брак те прави някак по-малко женен е достойно за усмивка. Реално брачният договор днес е ясен знак за отговорностите, които поемаш. Този договор по всяко време и безусловно може да се прекрати, стига която и да е от страните да пожелае това. Опитът красноречиво показва, че отсъствието на брачен договор не създава особени предимства при евентуална раздяла на партньори, а дори може да усложни нещата, ако те вече са станали родители.
През последните години в световен мащаб ставаме свидетели на нов феномен. Докато преди няколко десетилетия хората са сключвали брак за да обявят намерението си за създаване на семейство, днес все повече двойки сключват брак след като вече са живели достатъчно време заедно, създали са потомство и желаят чрез брака да узаконят вече създаденото от тях семейство.
Какъвто и вариант да се избере е ясно, че същественият въпрос е не наличието или отсъствието на брак, а реалната отговорност и обвързаност, която двамата приемат във връзката си. Съвременната представа за любовта е доста различна от романтичните илюзии, характерни за миналите векове. Според Робърт Стърнберг истинската любов неотменно включва освен чувствената страст и емоционалната интимност, още – взаимната отдаденост и ангажираност, съзнателният избор да поемеш дългосрочна отговорност за общото благополучие. В този контекст любовната връзка, основана единствено на страстта и интимността е нещо красиво, вълнуващо, но тя е присъща по-скоро за млади двойки, в които партньорите нямат още ясна представа, какво им предстои и какво искат от живота. Повечето хора в началото на зрялата си възраст изпитват потребност от трайна свързаност с интимния си партньор. Това е важна предпоставка за да могат да поемат родителска роля и дългосрочен ангажимент за създаване на общ дом и семейство.
За разлика от традиционната представа, съвременната идея за брака и семейния живот не изключва еротично-чувствената връзка между партньорите. Точно обратното – интимната близост днес се приема като първостепенно условие за пълноценния живот в семейството, като гаранция за добро здраве и дълголетие, за успешна професионална реализация, и ефективно родителство. Разликата с миналото е и в това, че образованият съвременник не приема еротичната страст единствено като „тръпка, която или я има, или я няма“. Ако партньорите наистина желаят качеството на интимния им живот да остане високо, те неизбежно и взаимно следва да се грижат за него. Именно тук е ключът за запазване на любовната тръпка. С брак или без брак, отношенията ни с интимния партньор няма как да бъдат пълноценни, ако ежедневно и активно не търсим възможности да си отделяме внимание, да споделяме близостта си, ако сами не създаваме това, от което имаме нужда. Обичаният консумативен рефлекс ни кара веднага да сменяме доставчика на услугата, от която не сме доволни. Но в любовните отношения удовлетвореността идва тогава, когато инвестираме най-доброто от себе си в човека, готов да направи същото и разполагащ с необходимия потенциал за това.

Тарикатът

8 месеца ago · · 0 comments

Тарикатът

– Е па идвам заради члено. Не го дигам, па и бързо пада. На кви ли не доктори не одих. Кво ли не ми рекоа, кво ли не пих, ама се не оправя.
Обичайно начало на сексологична консултация. За толкова години практика съм си изработил своя стратегия за работа с такива мъже. Посрещам ги като във ветеринарен кабинет, където някой води болния си домашен любимец.
– Съвсем ли не става? Кога за последен път го видяхте изправен?
Опитвам се да поема топката аз. Интуитивно усещам как този тридесет и пет годишен, червендалест здравеняк, не е сред страдащите от т.н. „еректилна дисфункция“. И предположението ми веднага се потвърждава:
– Е па снощи бе рипнал. Ама кога ми требе, ич го нема. Нема нещо мощност. Сигур хормоните са ми паднали. Кво да пием? А дали да не опитаме с инджекция?
След тази канонада от думи все пак трябва да поема контрола върху нещата. С огромно усилие успявам да насоча разговора върху партньорската ситуация, в която се случват въпросните засечки. Изясняваме, че момъкът е от едно малко градче, но живее и работи в София. Съжителствал от единадесет години с по-възрастна жена, разведена, с две отраснали вече деца. Връзката им обаче не вървяла и от три месеца той се изнесъл в самостоятелна квартира. Въпреки това продължавал да се среща с нея за секс поне веднъж в седмицата. Тя приемала тези контакти, независимо от все по-обтегнатите им отношения. Непрекъснато го упреквала, че не се грижи достатъчно за нея, че не изкарва достатъчно пари и не и предлага луксозен живот, а само я използва. В отговор той и отвръщал с критични бележки за възрастта и, въпреки категоричното усещане за сексуално привличане, което тя създавала у него.
Като зла орисия върху двамата се изсипал и свещеният гняв на майка му. Тя продължавала да живее сама в родното им градче на тридесетина километра от София, след като преди двадесет години била напусната от съпруга. Драмата настъпила, когато майката разбрала, че по-възрастната приятелка на сина и е оперирана и не може вече да има деца. Оттогава нейна първостепенна мисия станала разделянето на сина и от „дъртата яловица“, с която той си губел времето. В тази усложнена ситуация неговият член ту ставал, ту не ставал. Партньорката му отчаяно го мачкала с надеждата да го съживи, след което плачейки започвала да нарежда как за нищо не го бива и трябва да си намери друг. Виждайки, че и това не помага, започвала да го успокоява с плахи надежди, че навярно всичко ще се оправи, ако той я заобича повече.
След този разказ отново се връщаме в настоящето. Той вече се е съгласил, че проблемът му не е „в члена“, а в отношенията. Изненадващо бързо успяваме да фокусираме вниманието върху основния избор, пред който е изправен.
– Да продължавам ли още да се виждам със старата, или да си търсим некоя нова? То я си търсим нова постоянно, ама и със старата не късам, що си я обичам и имам нужда от секс.
Разбираем, здрав прагматизъм, който осуетява много смислени намерения. И точно започваме да конкретизираме стъпките, необходими в реализацията на една нова връзка, той неочаквано вади изненадващ коз:
– То я не живеем сам. Сбрахме се с едно по-младо момиче от моя град, за да си делиме наема, че то в София наемите са много високи и я не можем да ги плащам сам.
Оказва се, че десет години по-младото момиче е препоръчано от майка му. Била дъщеря на нейна приятелка и двете майки решили да ги съберат, та да си помагат. Момичето лежало в психиатрията след изнасилване, което преживяло много тежко. Сега двамата съжителствали като „братче и сестриче“, както се изрази той, тъй като тя не давала дори да я докосне. Ама това съвсем не му пречело да си търси нова връзка.
Кой знае защо в този момент се сещам за онези селяни, които по време на Априлското въстание са изгаряли мостовете за връщане назад. Сега, времената разбира се са други и хората диверсифицират всичко. Винаги играят и с план „Б“. А най-често, вместо да правят избор между две възможности, избират и трета, та да е по-сигурно. Получава се един красив хаос (Beautiful mess), в който както и да е, все някак ще да е.
Той прекъсва лиричното ми отстъпление с покъртителна тирада. Чувам го да нарежда колко алчни и коварни са станали днешните жени. Как се интересуват само от пари и гледат да те използват. Освен това – колко нагли са и работодателите, които те изстискват до последно на работното ти място. Колко малко ти плащат, а колко скъпо е станало всичко. Как се връщаш напълно скапан в къщи и не ти е нито до нови запознанства, нито до жени. Вземаш душ, пиеш по едно и си лягаш, защото си напълно скапан от този скапан живот в тази скапана държава.
– Е па я че си тръгвам. Начи не ми е проблемът в члено. Да сменям жената, викаш. Е па, че я сменям. Айде.
Виждам го как се запътва към вратата и неохотно припомням цената на консултацията, която той небрежно пропуска да плати.
– Е па язе немам толква.
Прецака ме. Мълчаливо затварям вратата след него. Гневен съм. Опитвам се да осмисля по някакъв начин ситуацията и не успявам. Боли ме най-вече от проявеното неуважение към желанието ми да помогна. Но дали този човек наистина бе дошъл при мен за помощ? Сякаш очакваше да получи някакво чудодейно хапче, което да промени живота му, без никакво усилие от негова страна.
Успокоявам се с мисълта, че навярно за подобни клиенти психотерапията не е най-подходящото средство. Класическите западни постановки, на които съм се учил при обученията си в чужбина, са отчайващо неприложими в такива случаи. Той дори не остави 50 стотинки за това, че ползва тоалетната в кабинета ми. А навярно бе платил трицифрени суми в урологичните кабинети, където колеги с бели престилки му бяха правили куп безсмислени изследвания за да го убедят, че е болен и трябва да го лекуват със скъпи лекарства.
Бялата престилка наистина респектира. Макар и да съм лекар по образование, аз от тринадесет години оставих моята в Университетската психиатрична клиника. Зарязах я заедно с бездушната рамка, в която ме сковаваше конвенционалната медицина. Избрах да се срещам с хората, идващи при мен, без тези доспехи на външна институционална мощ. Заложих на взаимното доверие, загриженост и воля за сътрудничество в процеса на промяна. Но днешният Андрешко май не търси промяна. Той комфортно се е разплул в примитивното си благополучие и мечтае да е като змията – „ем си лежим – ем си одим“. Ако пък случайно нещо подхвръкне наблизо, той веднага започва да го псува, обвинявайки целия свят, че го е лишил от възможността – „ем си лежим, ем си фръкам“.
Как да помогнеш на човек да промени живота си, след като той не иска да поеме личната си отговорност за тази промяна?

Любовният триъгълник

9 месеца ago · · 0 comments

Любовният триъгълник

В любовната геометрия логиката, която изгражда различните фигури е най-разнообразна. Случва се изначално партньорите да се свързват в съвместно съжителство по мотиви, нямащи нищо общо с любовта и еротичното привличане. Така в миналото родителите са женели децата си, отчитайки основно икономическите изгоди от брака. В подобна връзка и двамата партньори са се чувствали сексуално и емоционално неудовлетворени и са търсели възможности за компенсация. За мъжете това е било сравнително лесно, но жените са били обект на строг контрол и санкции. Двойният морал, характерен за патриархалната култура, е приемал изневярата като нещо едва ли не престижно за мъжа, но напълно недопустимо за жената. Днес тези традиционни норми се променят и все по-голямо значение при определяне отношението ни към любовния триъгълник придобиват мотивите на участващите в тях партньори
При много двойки, събрали се по любов, дългогодишната връзка се оказва непосилно изпитание. Те не успяват да преодолеят успешно неизбежните конфликти в семейния живот. С годините натрупаното напрежение, негативизъм и отчаяние довеждат до отчуждение, разреждане или прекратяване на сексуалните контакти. Често партньорите в такива двойки са раздвоени между моралния ангажимент към семейството и желанието да избягат в друга връзка, в която да намерят липсващата им интимна близост. Създаването на любовен триъгълник, най-често с друг неудовлетворен от брака си човек, е компромисно решение в стила „и вълкът сит и агнето цяло“.
Други семейни двойки остават заедно дори и при пълна взаимна нетърпимост и открито враждебни отношения. При тях раздялата е невъзможна поради размити граници и манипулативна взаимозависимост. Не рядко натискът на роднини и близки също възпрепятства раздялата и кара такива хора да търсят спасение в краткотрайни или по-продължителни паралелни връзки.
Колко дълго те ще просъществуват зависи от това дали и двамата участници в тях са семейни, умеят ли добре да се прикриват и да балансират лоялността спрямо двамата партньори, с които имат отношения. Макар и формално подобно поведение да противоречи на официалния морал, за много съпрузи това е начин да съчетават съвестното изпълнение на семейните ангажименти (присъщо на традиционната нравственост) с по-модерната индивидуалистична потребност от пълноценен личен живот, изпълнен с любов, еротична ласка и взаимност.
Възможните развития при разкриване на подобни паралелни връзки са поне две. Първият вариант включва преминаване през драматичен период на равносметка и взаимно осъзнаване на грешките. В болката от разкритата изневяра много хора откриват колко дълбока и силна е емоционалната им привързаност към другия. Това може да ги мотивира да търсят неизползвани възможности и да изградят наново интимното пространство помежду си. Тази задача трудно се постига без професионална семейно терапевтична помощ. Опитът ми обаче категорично показва, че преосмислянето на връзката след разкрита и прекратена паралелна афера, не рядко отваря нова, по-смислена и мъдра страница в семейния живот.
В други случаи разкриването на изневярата е повод за тежки семейни драми и взаимни обвинения, завършващи с раздяла или развод. Ако партньорите все пак запазят взаимно уважение и се въздържат от наказателни удари, раздялата и за двамата би могла да е начало на друга по-успешна връзка.
Създаването на любовни триъгълници може да има и по-специфични мотиви. Нерядко единият от партньорите решава да „натрие носа“ на другия като демонстративно афишира еротичната си връзка с трето лице. Наивно се вярва, че това „ще разпали страстите“ при отегчени от безделието и липсата на истински чувства двойки. По-често обаче, подобен еротичен шантаж е израз на груба борбата за власт и надмощие. При това притискане в стил „Ако не изпълниш желанията ми, аз ще спя с друг/друга“ брутално се погазват всякакви чувства и морални норми. Преднамерено партньора се унижава и му се причинява болка с цел да бъде наказан за неподчинението или да бъде принуден да се подчини. Не случайно тези любовни драми завършват с грозни публични скандали, с грубо насилие и дори посегателства върху живота.
В каквито и конфигурации да се вписват отношенията с интимните ни партньори, взаимното уважение и зачитане са неотменими условия. Дали и до кога ще сме щастливи с човека до нас зависи основно от това, дали заедно и постоянно се грижим за общото ни благополучие.

Историята на Джендърчо

9 месеца ago · · 3 коментара

Историята на Джендърчо

В една студена януарска вечер царството ни бе обхванато от паника. Незнайно как в него бе проникнала никому неизвестната до тогава Конвенция Истанбулова. Понесоха се слухове, че тя е бременна и всеки момент ще роди. Първи до родилката се оказаха сплотени родолюбци. Независимо, че нищо не разбираха от акушерство, те чевръсто запретнаха ръкави и за миг извадиха на бял свят отрочето на Конвенция.

                Всички бяха стъписани. Никой не бе виждал такова създание. Най-първият сред юнаците взе в ръце новороденото и с национално отговорен тон рече:

  • Това е Джендърчо. Той е от третия пол и ще ни донесе само беди. Давайте да го връщаме обратно в корема на майка му и да я прогоним с камъни там, откъдето е дошла!

Хората обаче любопитстваха, бутаха се и искаха да видят странното създание. Когато юнакът им го показваше, те ужасени възкликваха:

  • Е па те такова животно нема. Сигурно иде от гнилата Европа и ще съсипе семейните ни традиции. Махайте го веднага оттук!

В глъчката един дълбок мъжки глас накара всички да млъкнат. Това бе мъдрецът, който бе протегнал ръце към младенеца и се опитваше да успокои уплашената тълпа.

  • Спокойно братя. Всъщност Джендърчо е братовчед на добре познатия ни негов френския съименник Жанр. И двамата са от научно-аристократична фамилия и идват, за да ни укажат социалните роли, които се очаква да играят цивилизованите мъже и жени на сцената на живота.

Група наивници плахо се въодушевиха:

  • Ахаа… Значи Джендърчо идва от ген или нашенското джинс, което ще рече род. Да не го трепем тогава. Може пък и да ни е от полза….

Но още преди пламъкът на ентусиазма им да блесне, те бяха смразени от гръмовният глас на Върховния жрец:

  • Анатема, анатема, атанема. Джендърчо идва от Джендем.  Това е царството на Дявола, а Джендърчо е дяволско изчадие, което не бива да допускаме до себе си. Дяволът е оплодил тази развратна Конвенция Истанбулова и отрочето и е негово дете. Незабавно да прогоним и двамата от скъпата ни татковина.

Забиха църковни камбани. Хоругви се люшнаха като разгневено море, псуващо на развален английски заподозрените агенти на Конвенция.  Тълпите наобиколиха парламента с искане тя да бъде изгорена на кладата, а Джендърчо да бъде бит с пръчки, докато не си признае участието в организирана престъпна група, целяща разбиване устоите на българското семейство и масовото покваряване на дечицата в детските градини, и училищата.

Настана всенародна суматоха. Когато децата не слушаха, майките им вече не ги плашеха с Торбалан и Баба Яга, а с Джендърчо. „Бързо да си изяждаш супата, че ей сега ще викна Джендърчо да ти изяде онази работа“ – крещяха те, макар политиците добре да им бяха обяснили, че полът е единствено биологична даденост и с „оная работа“, или без нея, балканският мъж си е мъж.

                Конвенция Истанбулова бе затворена в тъмница.  Царят не искаше да си цапа ръцете повече с нея. Вече бе разбрал, че придворните му са настроили народа срещу пришълката и всеки опит да я защити може да урони имиджа му. Затова той възложи на върховните съдии да отсъдят дали тя е майка на Джендърчо и до каква степен отрочето е заплаха за националната ни сигурност.

                Осем от дванадесетте съдии заклеймиха Конвенция и я осъдиха на доживотно изгнание. Юнаците, чевенобузковците и чернодрешковците празнуваха своята победа над всемирното зло. Джендърчо остана невръстно сираче и започна да се скита из словото и фантазиите ни.  На повечето места го взимаха за обикновен „педераст“ или педофил, другаде си мислеха, че е транссексуален или интерсексуален. Това нямаше никакво значение защото каквото и да кажеше, всички го приемаха за сексуален извратеняк, който е изпратен да покварява децицата с джендърната си идеология и джендърното си образование.

Така той се превърна в призрак. Никой не знаеше дали Джендърчо реално съществува, но всички се плашеха от него. По-скоро плашеха се с него, както малките деца се плашат със страшни истории, разказвани по тъмно. Чужденците идваха в царството ни само и само за да го видят, защото никъде по света не се бе чувало за подобно създание.  Роднините му от аристократичното семейство на световната научната лексика се опитаха да го спасят, но репутацията му в нашето царството бе непоправимо компрометирана. Злите езици разказват, че гражданска инициатива подготвяла Джендърчо за участие в конкурс на Гинес за най-странна словесна приумица.  Дано пък това да му е късмета!